Есе върху Лирика Тютчев и Фет 6, 10 клас
Афанасий Афанасиевич Фет и Фьодор Иванович Тютчев са сред забележителните поети от втората половина на 19 век. Тяхната работа се различава значително от другите фигури на писалката от онова време.
Произведенията и на двамата поети са лесни за разбиране. И Фет, и Тютчев пееха природата, както никой друг не знаеше как да го направи по този начин. И светът на природата беше неотделим, в тяхното възприятие, от духовния свят на човека. В много стихотворения се повдигат въпроси от философски и психологически характер. И двамата поети можеха да надникнат толкова дълбоко в душата или да покажат толкова много само в няколко четиристишия.
Посвещавайки в по-голямата си част творбите си на природния и духовния свят, поетите не можеха да останат напълно настрана от случващото се наоколо. Те обаче изразиха мислите си по особен начин, без да утежняват работата с политически възгледи. И така, Тютчев в стихотворението "Нашият век" правилно забелязва, че сега не плътта е подложена на поквара, а духът на човека. Поетът казва в тези редове, че хората, намерили светлината, продължават да мърморят и да се бунтуват, създавайки разрушение за себе си. А в стихотворението „Две единства” той призовава българския народ да се обедини, за да избегне участта на Запада, където се лее кръв.
Основните мотиви на лириката на тези писатели остават природата и любовта, неразривно свързани както помежду си, така и с вътрешния свят на човека. Преходите в техните творби от елегантни и вълнуващи, въпреки своята простота, описания на природна картина към чувства и преживявания се случват плавно, органично. Сливайки се в едно, и двата свята оставят незаличимо впечатление. И двамата поети възприемат любовта като най-големия дар, който носи и радост, и страдание.
Колко ярко такива обикновени явления като смяната на сезоните или настъпването на сутринта се появяват пред читателя в техните редове.Да види всичко това в такива цветове е истинският дар на поета. Това трябва не само да се види, но и да може да се предаде с думи. Безсмъртни думи, които и след много години ще звучат и рисуват отново и отново пред очите на тези, които ги четат тези картини: как всяко клонче събужда гората, как текат пролетни потоци, събуждайки сънните брегове, как гората спи през зимата, потънала в приказни сънища, вдъхновени от магьосницата-зима.
В творбите понякога се засягат философски въпроси, разкриващи се през поведението на природата. И така, Тютчев в стихотворението „Пролет“, задавайки въпроса какво ще устои на това проявление, плавно преминава към аргумента, че всичко върви както обикновено. В редовете той изразява това с факта, че пролетта идва независимо от всичко, не познавайки нито мъка, нито зло. Тя се подчинява само на собствените си закони. Тя е блажена и безразлична. Така той представя общия ход на времето.
В стиховете на Тютчев и Фет се появява свят, пълен с чувства и мечти, и определени преживявания. Тя е красива и изпълнена в същото време с радост и тъга, и просто разбираемо чувство, и огромно. Природата е спътник и събеседник за поетите, а за хората - местообитание. Но въпреки факта, че придружава всички чувства и преживявания, е невъзможно да го притиснем в рамките на човешкото разбиране. Тя се подчинява само на принципите си.
6 клас, 10 клас
Текстове на тютчев и фет
Няколко интересни есета
Московското благородно общество от първата половина на 18 век е много ясно, колоритно, правдиво и много сатирично нарисувано в комедията „Горко от ума“ на Александър Сергеевич Грибоедов.
Мнозина са чували тази поговорка от детството, но не много наистина се замислят върху значението на тези думи. Затова ще се опитаме да разберем какви ценности са скрити тук.
Един ден отидохме с родителите си ибрат ми за гъби. Времето беше страхотно, слънцето грееше, птичките пееха, а тревата беше тучна и зелена. Бях в страхотно настроение и исках да тичам през гората и да събирам още гъби.
Пролетта за много хора е най-любимото време от годината, защото с нейното настъпване природата се събужда за живот след зимен сън.
Само действията наистина разкриват човек, само благодарение на тях можем да научим за истинските намерения. Колкото и да е срамно да се говори за това, но често се случва думите да не отговарят на действията. Хората дават обещания