Европейският съюз като обект на геополитически анализ на инструментите на външната политика в периода след Лисабон
Влезте с uID
От тези основни параметри на геополитическите играчи в съвременната система на международни отношения, ЕС разполага само с няколко. Анализът на К. Хил показа, че към момента на създаването си ЕС е имал способността да се разширява (променяйки териториалните граници), частично е имал способността да сключва международни споразумения, да прилага санкции, да предоставя икономическа помощ и да прилага политики в областта на културното развитие [22, 317]. През периода от почти двадесет години развитие на европейската интеграция в определени области показателите се промениха, но значителен пробив във формирането на външнополитическия потенциал според държавния модел не се случи, както нямаше федерализация на външната политика като цяло. След създаването на първите интеграционни структури присъствието на ЕС на международната арена стана толкова осезаемо, че за да се формира способността на геополитически актьор, не е необходимо да придобива основните механизми за състоянието на международното взаимодействие. Характеристиките на материалните и нематериалните ресурси, които определят параметрите на силата на ЕС, са впечатляващи: това е обединение от 28 държави, които обхващат площ от 4 324 782 km2 с население от 506 820 764 (2012) души; има най-големия пазар в света с общ БВП от 15 650 милиарда долара (12 638 милиарда евро) [19]. Освен това, в сравнение с други международни регионални образувания, той разполага със значително количество независими ресурси. По-специално, ЕС контролира общия бюджет, който за 2013 г.; възлиза на 152 502 милиона евро (190 780 милиона долара) [18].
ЕС е формирал свой собствен стил на поведение, който се основава на особеностите на неговия международен потенциал и т.кследователно, уникалната конфигурация на външнополитическите инструменти. Анализът на външнополитическите инструменти става особено актуален в контекста на промените, въведени от последната „голяма” реформа на ЕС, одобрена с Лисабонското споразумение. Предвид характера на властта в съвременната система на международни отношения, както и факта, че ЕС функционира в държавноцентрична система, при разглеждането на инструментите за външнополитическо влияние се използва традиционната класификация – от характеризиране на дипломатически инструменти до оценка на способността за използване на военна сила.
Наред с оперативните действия Съветът на ЕС може да взема решения относно позициите на Европейския съюз. В член 29 от ДЕС се посочва, че те се занимават с „някои въпроси от географско или тематично естество“ [4]. Практическата дейност на ЕС показва, че неговите позиции определят реда за прилагане на санкции [13], визови ограничения [9; 14]; се отнасят до дефинирането на цели и процедури за общи и двустранни въпроси [5; 6] и др.. Списъкът от въпроси, за които ЕС използва приемането на позиции, е също толкова обемен, колкото и при вземането на решения за действия, като в много случаи е трудно да се намери категорична разлика между тези два инструмента [25, 186; 17, 42-43]. Инструментите на класическата дипломация не изчерпват възможностите за „мирно“ геополитическо влияние.
Основният коз на ЕС като геополитически играч е ролята му на „управител на вътрешния пазар и регулатор на търговските отношения” [3, 72]. Благодарение на този статут ЕС има голям потенциал за международни действия и широк набор от външнополитически инструменти, а повечето страни по света усещат влиянието на неговия икономически потенциал. Възможността за регулиране на достъпа до вътрешния пазар даваЕС има възможност да влияе върху поведението на много страни по света. За да стимулира отношенията с трети страни, ЕС като правило използва положителни външноикономически инструменти, по-специално перспективата за привличане на вътрешния пазар, намаляване на тарифите, увеличаване на квотите и включване в общата система от преференции. Това създава потенциал за влияние върху повече от сто и половина държави. Така например през 2011 г.; 178 развиващи се страни внасят стоки на нейна територия при намалени тарифи или с нулева ставка. Системата от предимства при внос в парично изражение е около 53 милиарда евро годишно [30], което осигурява доста добър ливъридж, като се има предвид, че използването на тези инструменти не изисква преки бюджетни разходи.
Използвайки икономическия си потенциал, ЕС изгради сложна система от преференции в отношенията с външния свят. Почти всяка страна
на света е свързан с ЕС чрез някаква форма на търговски и икономически споразумения: партньорство, зона за свободна търговия, асоцииране, икономическо пространство. Това прави възможно да бъдем в центъра на двустранни и многостранни връзки, изградени върху някаква форма на положителна или отрицателна обусловеност. За да илюстрираме способността на ЕС да използва инструменти за икономическо влияние, трябва да се позовем на опита от отношенията му със страните от бившето постсъветско пространство.
За разлика от традиционната концепция за влияние, „меката сила“ се формира на базата на привлекателността на геополитическия субект за неговите контрагенти и се определя като „способност да се формират предпочитанията на другите“ [26]. Смята се, че инструментите за прилагане на "меката" сила се различават значително от традиционните икономически и военни, изградени върху система за възпиране и стимули - батога и моркови, но въпреки това осигуряватполучаване на ползите от влияние и сигурност. ЕС има значителен потенциал на "мека" сила, тъй като запазва имиджа на "демократично" образование с висок стандарт на живот и се опитва да се ръководи във външната си политика от универсални интереси. Съответната разпоредба дори беше залегнала в член 3, параграф 5 от ДФЕС, което позволява позиционирането на ЕС като участник, който подкрепя справедливостта и се опитва да предложи алтернатива на политиката на властта на националната държава.
Значително място във външнополитическия арсенал на Европейския съюз заема неговата специална стратегическа култура, изградена на многостранна основа. По своята същност ЕС е по-склонен да прибягва до практиката на многостранни политически решения, отколкото към двустранна търговия. Многостранните усилия имат много ползи, главно чрез възможността за изграждане на международни институции и разпространение на общи норми. Този процес от своя страна води до формирането на друг, структурен, компонент на силата на ЕС като геополитически играч. На регионално и глобално ниво той активно се стреми да формира специална форма на световно управление, изградена върху неговия оперативен модел и на базата на ценностите, които защитава. Механизмите за това могат да бъдат укрепването на ролята на глобалните световни структури, например реформирана ООН или определени форми на междурегионално сътрудничество, които могат да променят традиционните начини за провеждане на световната политика.
Начини за използване на инструментите на силовата дипломация
Важната роля на дипломатическите инструменти в арсенала на външната политика на ЕС не намалява значението на традиционните средства на силовата политика. Европейският съюз активно използва своя икономически потенциал за постигане на геополитически цели и в това е особено важенвръзките отбелязват значението на външната икономическа помощ. Най-яркият исторически пример за използването на този инструмент за геополитически цели е планът Маршал. Именно предоставянето на икономическа помощ помогна на САЩ да решат важни стратегически задачи и, което е интересно, изигра важна роля при формирането на първите интеграционни структури в Западна Европа. Към днешна дата Европейският съюз, заедно със своите държави-членки, предоставя повече от половината от световната официална помощ за развитие [2, 6] и дейностите му в тази област са придобили глобален характер. Ресурсът, който Европейският съюз използва за подпомагане на трети страни, се е увеличил от 0,2% от бюджета си през 1966 г.; до 6% през 2013 г.; [18], а като се вземат предвид разходите на Европейския фонд за развитие (ЕФР), тази цифра достига 9% [2, 168]. Различните форми на подпомагане на трети страни от общия бюджет на ЕС от 150 млрд. евро възлизат на 9 млрд. евро, или приблизително 90% от всички предвидени разходи по позицията „ЕС като глобален играч“ (Таблица 1).
Разходи по проектобюджета на ЕС за 2013 г.; в частта "ЕС като глобален играч"