Езикът е ключът към разбирането на културата - Южноуралски държавен университет
Всяка година в много страни по света на 25 май учителите по език и литература, учителите филолози, възпитаниците на филологическите факултети празнуват своя професионален празник.
– През първата третина на 20 век настъпват кардинални промени в художественото съзнание на цяла една епоха, променя се светогледът на едно поколение, а заедно с това и концепцията за човека и света, което определя нови тенденции в литературата. Проучването на литературата от този период дава възможност да се осмислят социокултурните процеси, протичащи в България в началото на 20 век. Изследването е посветено на изследването на духовното пространство на българската кратка проза от посочения период, което е акумулатор на моралните и етични ценности на българското общество. Като част от научното изследване се обърнахме към текстове, които дълго време бяха забранени и поради това не бяха изследвани. Стойността на научното разбиране на такива произведения се крие във възможността да се състави обективна картина на литературния процес и културното развитие на обществото в една сложна и противоречива епоха от началото на 20 век.
Сега работя върху изследване на един не по-малко сложен и интересен феномен на литературата на българската диаспора от 2000-те години, който представлява самобитна гранична форма на култура, която се развива в сложна геополитическа ситуация.
– Доколко според Вас научните ви разработки са актуални в национален и световен мащаб?
– Научният проект, по който работя в момента, съответства на приоритетното направление на външната политика на Руската федерация, свързано с укрепването и защитата на българския свят, обединяването на българите, живеещи в чужбина, както и на чуждите граждани, интересуващи се от българската история и култура. Съхраняването на българския свят е възможно само на основата на етическияидеални, нравствени ценности, чийто източник е литературата на български език. Актуалността на научния труд се състои в необходимостта от осмисляне на ценностните ориентации на българската диаспора, въплътени в литературното творчество, и на тази основа от укрепване на връзките с българския свят.
Днес, в епоха на геополитически катаклизми, в ситуация на криза на националната идентичност е много важно да се създадат условия за формиране на културна общност и духовно единство. Това обяснява значимостта на проекта, който в момента изпълнявам с подкрепата на ръководството на SUSU и правителството на България в рамките на програмата за безвъзмездна помощ.
– Как получаването на стипендия се отрази на вашата научна дейност?
– Разбира се, получаването на субсидия стимулира научната дейност. Занимавам се активно с научно изследване на литературата на българите в чужбина през 2000-те години. Благодарение на финансовата подкрепа на държавата успях да работя ползотворно в Българската национална библиотека (Москва), имах възможността да споделя резултатите от своите изследвания с водещи наши и чуждестранни учени в рамките на Международната научно-практическа конференция „Шешуковски четения“ (Москва, Московски държавен педагогически университет), да установя контакт с представители на българската чужбина на Международния форум на русистите „Професионална езикова личност“, в рамките на който се проведе Международната научна и мет. учебна конференция „Творчеството на българоезичните писатели, напуснали България през 80–90-те години на 20 век: проблеми на системното осмисляне и популяризиране” (Сочи, СГУ). Освен това изпълнението на проекта в рамките на тази програма за безвъзмездна помощ включва и публикуване на научни статии в списания, включени в международните бази данни Web of science и Scopus, което със сигурност е важно за съвременния учен.
всичкотова показва, че участието в конкурси за грантове е чудесна възможност за младите учени да реализират идеи, насочени към решаване на важни социокултурни проблеми, да се изявят и да изградят научна кариера.
– Разкажете ни за вашите научни планове.
– Смятам да продължа научните изследвания, свързани с изучаването на съвременната българска литература в чужбина, да публикувам статии в международни издания, да участвам в международни конференции, да работя за създаване на образователна и научно-методическа ресурсна база, насочена към подпомагане на обучението по български език в България и чужбина, към популяризиране на българската и българоезичната литература, която е извор на духовни ценности, обединяващи българския свят.
– Каква е ролята на езика и литературата за укрепване на международния диалог?
- Българската литература е извор за духовно развитие на обществото, за развитие на неговата езикова култура. Литературата и езикът отразяват историческата памет, ценностните и социокултурните нагласи на обществото, чието разбиране е важно за формирането на националната идентичност, както и за укрепването на междукултурния диалог. Четенето и изучаването на литература ни позволява да преодолеем културната криза, назряла в нашето общество.
Литературата на българската диаспора, която проектът цели да проучи, ни дава представа за това как живеят българите в чужбина, какво чувстват, когато попаднат в различни социокултурни условия. Разбирането на ценностните ориентации на българския народ, живеещи извън България, изразени в литературата, дава възможност за укрепване на международния диалог и сплотяване на българския свят.
– Има ли традиции за празнуване на Деня на филолога във вашата катедра?
– Денят на филолога винаги е свързан с празникДен на славянската писменост и култура. Празнуваме тези събития заедно със студенти, специализанти и гости. За нас това е специален празник! Това е празник на душата! Винаги протича в много искрена и топла атмосфера. Организираме викторини, бизнес игри, състезания. Тези прояви помагат на децата не само да покажат професионалните си умения, да покажат филологически познания, но и да се приобщят към духовното богатство на българската литература и култура. Най-важното е, че този празник сплотява учители и ученици в едно приятелско семейство, обвързано от любов към българския език и литература. А какво по-важно от духовното единение и топлите, човешки отношения?! Това е нашата основна традиция.