Фигури на красноречието - Студиопедия
Фигури на речта(от лат. figura - обрат на речта, очертание, изображение, външен вид) - това са всякакви обрати на речта, които се отклоняват от определена, естествена норма, за да създадат изразителност, да увеличат силата на въздействие на изявлението.
Антитеза -рязко противопоставяне на образи, концепции, морални или политически позиции. Примери: „Аз съм цар, аз съм роб, аз съм червей, аз съм бог!“ (G.R. Державин); „Къщите са нови, но предразсъдъците са стари“ (А. С. Грибоедов); „Красив, като ангел на небето, като демон, коварен и зъл“ (М. Ю. Лермонтов); „Който беше нищо, той ще стане всичко“ (E. Pottier „International“).
Инверсия- нарушение на общоприетата граматична последователност на речта, пренареждане на съседни думи. Примери:
„Самотното платно побелява
В синята мъгла на морето.
Какво търси в далечна страна?
Каквото хвърли в родния си край. »
„Портиерът покрай него е стрела
Полетя по каменните стъпала.
Градация –подреждане на думи, изрази, изображения в нарастваща или намаляваща важност. Примери:
„Не съжалявам, не се обаждам, не плача“ (С. Есенин)
„Не се поддавайте на теорията, която проповядва, че за пълен мир на земята понякога е необходимо да звучите като вериги от осъдени, трябва да напълните затворите с жертви и да ги унищожите заради едната идея за справедливост“ (F.N. Plevako - от реч в защита на Кострубо-Карицки).
„Старицата има трима сина:
По-големият беше умен,
Среден син и така и така
По-младият беше идиот."
Повторение- повторение на дума, израз, образ с цел привличане на специално внимание към тях, осигуряване на запомняне на речта и нейния ритъм.
Разновидности на повторение:анафора(едноименна) - повторение на дума в началото на фрази, следващи една след друга,епифора-повторение на дума в края на фрази, следващи една след друга, връщане- удвояване, "свързване",паралелизъм- използване на фрази с еднаква конструкция и др.
Примеранафора: „О времена! О, обноски! Сенатът разбира всичко, консулът вижда всичко, а този човек е още жив и здрав!“ (Марк Тулий Цицерон - от речта "Против Катилина").
Пример заепифора: „Бих искал да знам защо съм титулярен съветник? Защо титулярен съветник?“ (Н. В. Гогол).
Примерreturn: "О пролет без край и без край - Без край и без край мечта!" (А. Блок).
Пример заповторениес помощта наанафора, епифораипаралелизъм: „Горко ти, сега наситен! защото ще плачеш. Горко на вас, които се смеете днес! защото ще плачете и ще жалеете” (Евангелие от Лука).
Хиазъме обърнат паралелизъм. Пример: "Някои ядат, за да живеят, други живеят, за да ядат." Сравнете играта на тази техника във V.V. Маяковски, който, спорейки с Асеев, каза: „Има поети, които живеят, за да пишат, и има поети, които пишат, за да живеят. Най-много обичам поети, които пишат, за да живеят, и аз, разбира се, ще насоча всичките си сили и възможности да подобря стиховете си за нашия живот и няма да пиша, за да пея песни и да си тръгна.
Примери за хиазъм в поезията:
„Наистина ли няма по-нещастен
И няма по-виновен от него“.
"Умът е премахнат и мисълта е осиротяла."
„Тук започна изгнанието на Пушкин
И изгнанието на Лермонтов приключи.
Изказване _-Обобщение на общи идеи за поучителни цели. Например: „Някои мислят за себе си, други мислят за обществото“ (Л. Толстой); „Ако искате да кажете с една дума какво се прави в България, тогава трябва да кажете: крадат” (Н.М.Карамзин); „Фанатизмът е поробване на една мисъл от чувство, породено от нея“ (Д. Н. Овсянико-Куликовски); „Неспособността не е добродетел, а импотентност“ (Ромен Ролан); „Жените избягват лошото не защото е несправедливо, а защото е грозно“ (И. Кант); „В смирението е силата, която победи света: пред кого или пред какво може да се гордее всемогъщият Бог?“ (K.D. Ушински); „Без значение колко тежък е кръстът, който човек носи, дървото, от което е направен, е израснало на почвата на сърцето му“ (Амвросий Оптински).
Насърчаване и одобрение- фигура на косвена или директна похвала и вдъхване на сила и надежда на слушателите: Пример: „Мъдри, влиятелни и могъщи хора - хора като вас трябва да започнат да лекуват болести, от които държавата страда по-тежко“ (Цицерон – реч „В защита на Секст Росций Американецът“).
Отстъпка или предположение- ораторът първо, така да се каже, се съгласява с мнението на опонента, признава, че е вярно, и след това показва своята заблуда. Концесионни речеви формули: „Да, но ...; Съгласен съм с еди-кой си, но ...; Прав си за това и онова, но ...; Съвсем основателно обаче…” Пример: „Да, господа, народите понякога забравят за своите национални задачи; но такива народи загиват, превръщат се в земя, в тор, върху който други, по-силни народи растат и стават по-силни ”(П. А. Столипин от реч за Финландия, произнесена в Държавната дума на 5 май 1908 г.).
Реторично възклицание- тази фигура отбелязва най-високата точка на интензивност на чувството и в същото време - най-важната мисъл на речта (често в нейното начало или край). Пример: „Те имат нужда от големи сътресения, ние имаме нужда от велика България!“ (П. А. Столипин - последната фраза от реч за устройството на живота на селяните и за правото на собственост, произнесена в Държавната дума на 10 май1907).
Реторичен апел- фигура, която помага да се подчертае, емоционално да се подчертаят основните идеи на текста. Пример за риторично обръщение, съчетано с риторично възклицание: „Земьо българска, далеч си отвъд планините!” „Сказание за похода на Игор“. Стихотворението на Николай Гумильов "Молитва" е изцяло тази фигура:
„Слънцето е жестоко, слънцето е заплашително,
Боже, крачещ в пространствата,
Слънце, изгори истинското
В името на бъдещето
Но имайте милост към миналото!“
Приложение 6. Теми за есета по реторика
1. Античното реторическо наследство и значението му за съвременната реторика.
2. Старогръцка реторика: основни периоди, идеи, имена.
3. Римска реторика: основни периоди, идеи, имена.
4. Проповедите на Исус Христос като модели на практическо ориентирано красноречие.
5. Етични и реторични принципи на речевото поведение на Древна Рус и тяхното значение за настоящето.
6. Българска реторика: основни периоди, идеи, имена.
7. Американска реторика: основни периоди, идеи, имена.
8. Основните направления на теорията и практиката на красноречието в съвременните САЩ.
9. „Реторика” от М.В.Ломоносов и нейното значение за теорията и практиката на красноречието в България.
10. Българското духовно красноречие: традиции и съвременност.
11. Тържественото красноречие в България: традиции и съвременност.
12. Българско академично красноречие.
13. Българско съдебно красноречие.
14. Българско военно-патриотично красноречие.
15. История на политическата реторика в България.
16. Жанрове и особености на съвременната политическа реторика.
17. Развлекателни жанрове и речеви техники и ролята им в деловото общуване.
18. Съвременната етнореторика и нейното значение за организиране на ефективна бизнес комуникация.
19. Национално-културна специфика на българския речеви етикет.
20. Реторика на уважението в националните култури.
21. Реториката в системата на съвременните PR технологии.
22. Невролингвистичното програмиране като начин за преодоляване на бариерите в общуването.
23. Ролята на играта в обучението и общуването.
25. Проблеми на джендър реториката
26. Реториката в съвременния свят.
27. Език и власт.
28. Реторичен портрет на личност (на примера на телевизионни водещи, културни дейци, политици и др., по избор на ученика).
29. Реторика и култура на словото.
30. Психологическа и физическа подготовка за представлението.
31. Реакцията на говорещия при проблеми и смущения по време на речта.
32. Ролята на невербалните средства за осигуряване на ефективността на комуникацията.
33. Правила за научен диалог.
34. Подготовка и провеждане на дискусията.
35. Непродуктивни модели на разговор и как да ги избегнем.
36. Обратна връзка в публичното говорене.
37. Съдебното красноречие в България от ХІХ век.
38. Политическото красноречие в България на ХХ век.
39. Духовното красноречие и неговата роля в развитието на българската реторика.
40. Българското академично красноречие, неговите особености и представители.
41. Българско военно-патриотично красноречие.
42. Тактика на речта.
43. Подобряване на уменията за слушане.
44. Психологически анализ на вербалната комуникация.
46. Използване на принципите на дидактиката в речевата дейност.
47. Устна реч – звуков портрет на говорещия.
48. Проблемът за съчетаването на рационалното и емоционалното в публичната реч.
49.Характеристики на забавната реч.
50. Характеристики на информационната реч.
51. Особености на пропагандната реч.
52. Особености на „тайните речи”.
53. Отчитане на интересите и характеристиките на аудиторията при публично говорене.
54. Средства за осигуряване на яснота и изразителност на публичната реч.
55. Изразяване в общуването.
56. Средства за осигуряване на яснота и изразителност на публичната реч.
57. Изкуството да задаваш въпроси и неговата роля в ефективната комуникация.
58. Развитие на речеви способности.
59. Проблемът за реторическата интуиция.
60. Теория на аргументацията и нейното значение за общата реторика.
61. Реторическа компетентност.
63. Състав на съдебна реч.
64. Култура и етика на съдебния спор.
65. Съдебното красноречие на античността.
БобилевБорис Генадиевич
КошелеваСофия Владимировна
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката:
Деактивирайте adBlock! и обновете страницата (F5)наистина е необходимо