Философия на цирка (Владислав Евсеев)
ФИЛОСОФИЯ НА ЦИРКА (композиция)
Избледняло, това, за което някога е мечтано. Само се плъзга по земната празнота. Не търсете виновните тук: разбира се, виновен е сънят...
И с някаква незнайна цел, преодолявайки летаргията и стреса, слизаме от небето на земята, за да достигнем отново небесата.
И когато напуснеш земята, пред светещия кръг - не се страхувай... Никога няма да се върнеш, дори да повтаряш "Ще се върна..."
Задръж гърления си писък - Нека сърцето ти остане чисто... Светът ни е смешен, като древен цирк, А ти и аз в него - екстри...
Ние се чувстваме все повече и повече, бием в ритъма на астралните полета... Философията - е науката за границите на вашата надежда...
Казваме, разбираме законите и от лесен късмет изгаряме. По-точно, астралните вълни попадат в непознат ритъм.
Не е сладко да си самотен на земята: всеки - ще унищожи собствения си портрет... Философията - е гатанка, която няма отговор.
Чуват се фанфари; и пак възрастната жена мери короната... Нямаме нужда да показваме чувствата си позицията ни тук е единна...
Нашите години - сиви от прах - започнаха да заемат мощен обем. Едни върху други те се разслояват - дори по времето, когато разкопките започват...
Всичко е в прахта: незначителното, святото... Не можеш да се измъкнеш от финала на собствения си... Философията - е лопата, да стържеш замръзналата земя ...
Колко мъдри философи сами са изпитали гърбица ... Късметлии сме, скъпи поети: ние смятаме съдбата само за цирк ...
Моята перука е леко напудрана, така че плешивата ми глава да свети по-малко ... Потапям се в този цирк: само на мен ми беше дадено таковамилост...
Ние разбираме: някой - в стила на морала, някой - в сълзи, стоейки на обувки ... Може би напразно се приближавахме - започва нов етап ...
Рядко получаваме без да плачем тежкото преживяване на отворената душа ... Философия - това е задача - тя не може да бъде решена за два века ...
В навечерието на великия миг отново изсмяха в лицето... Остава - да се съберем и да скочим... Готов съм - запали ринга!
Очакват ни зад арената на цирка: едни са в учудване, едни в страх... Усмивката доминира на лицето: в ръката ти е запалена факла...