Фолклорен празник в училищния краеведски музей





Екскурзия на отдел „Българска сечива” в училищния краеведски музей
Звучи българска народна мелодия.
Елегантно облечени деца преминават в залата, украсена като българска колиба. Те са сърдечно посрещнати от елегантно облечена домакиня.
Домакин 1: Влезте, скъпи гости, седнете удобно.
Днес се събрахме в моята уютна, гостоприемна стая за почивка! А какво - ще разберете като отгатнете моята гатанка:
- Дебелата Федора, не яде скоро
Но когато сте сити, Fedora ви дава топлина.
Какъв е този Федор?
Домакин 1: Да, момчета. Дойдохте на празника "Българска печка"
Домакин Мир на вас, скъпи гости
Пристигнахте в добър час.
Такава топла среща
Подготвили сме за вас.
Гостоприемство и любезност
Нашата родна земя е известна,
Тук за вас и българските приказки
И медена питка!
Деца: • В него се готвеше храна.
• В българската пещ се пекли питки и баници.
• На печката се варяха квас и бира.
• Гъбите и горските плодове се сушат във фурната.
• Дрехи и обувки се сушат на печката.
• В старите времена дори са се миели на печката.
• На него беше топло и удобно да спят стари хора и деца.
Господарката1: Край българската печка се разговаряха, а колко приказки се разказваха на печката през дългите зимни вечери.
Домакин В отделението е било основното жилище (място) на патрона на къщата - браунито и семейството му. Виждате ли, каква е причината за нейното дълголетие?
Нищо чудно, че хората казаха: "Без печка хижата не е хижа"
„Печем майка си на всички, всичко е червено през лятото на печката, спя и ям до печката“
Собственикът на печката винаги е бил възприеман катоодушевено същество.
Затова дупката, където се трупаха дървата, се наричаше - как мислите, как?
Домакинята: Правилна уста!
Собственикът на частта от пещта, разположена над нея, беше наречен? (Чело - чело)
Господарка1: Но тя оживя!
Звучи мистериозна музика. Печката "оживява", движейки се на място
Печка (говорейки с напевен глас) Радвам се да те видя на печката,
Без мен къщата е празна
Пържа, варя на пара
А през зимата при мен е топло.
Господарка 2: О, вие сте печка - мадам (поглажда се)
Помогни ни, благороднице
Готвите, печете
Донесете богатство в къщата.
И ние ще те прославим!
Дете: Момчета, и знаете ли, благодарение на българската печка се появиха съдове със специална форма - тенджери и чугуни.
Печка, печка, спести ли ни един чугун?
Дете: Ще отида, ще се хвана и ще взема чугун (вади чугун, поставя го на масата) О, момчета, вижте, но в чугуна има нещо ... (вади чугун, изрязан от картон)
Момчета, това са мистерии!
Кружковци отгатват гатанки
1 ученик Баба Седа - Бела
Всички го обичат през зимата.
И как идва лятото
Забравят за баба (фурна)
2 ученика Унас във фурната
Златни пилета (дърва за огрев във фурната)
3 ученик Нашият дядо Ермолай
Яжте каквото дадете (огън)
4 ученик Дупка в небето, дупка в земята
А в средата е огън и вода (самовар)
5 ученик Не е бик, а се блъска,
Не ядене, но достатъчно храна
Това, което грабва, дава
Сам отива в ъгъла (хваща)
6 ученик Ние не ядем себе си, но храним хората (лъжици)
7 ученически стойки за удар, опасани с три колана (каца, буре)
1 ученик Браво, момчета, познахте всички гатанки.
Звучи спокойна народна музика.
Един към другдве момичета Марта и Уляна се разхождат
Марта: Уляна, Уляна, къде беше?
Уляна: В новото село!
Марта: Какво видя?
Уля: Пате в пола, пиле в обеци
Прасе в рогозка - няма по-скъпо.
Марфа - Марфуша! Извикай Питър да яде!
Марфа: Кум - куманек, къде живееш?
Защо не ми дойдеш на гости, пич?
(Момче гледа през прозореца на кулата)
Момче: „Живея в боядисана кула
На теб, клюки, отивам на гости! (излиза със самовар в ръце и изречения)
- Отивам, отивам, отивам, нося самовар в ръцете си,
В ръцете си нося самовар, пея виц:
Пее: Ех, чай, чай, чай ....
О, клюки, запознайте се
О, клюки, запознайте се
Добре дошли с шега (Поставя самовара на масата)
Марта: Пиенето на чай не е цепене на дърва!
Уляна: Ние не скучаем в самовара,
Да поговорим на чай!
Всички: О, чай, силен чай
Пийте чай от чай
Да носи радост
Всеки ден си е ден!
А сега нека станем по двойки и да играем на играта „Брук“.
Звучи музика, децата играят на българската народна игра "Поточе"
Емеля: Колко шумно, събудиха ме!
Господарка2: Емелия не се събуди нито късно, нито рано, но точно навреме.
- Емеля, хайде да играем с нас, да прославим фурната!
Емеля: Не ми се!
Mistress2: Е, да тръгваме, толкова е забавно, толкова интересно ...
Емеля: Да, твърде съм мързелива, преодолях сънливостта (прозява се, протяга се)
Hostess2: Ето един отказващ! Който го мързи, той му се спи!
(Емеля се прозява и си ляга)
Господарка2: Хубаво е да живее мързелив човек!
Изобщо няма за какво да се притеснявате.
Той няма да отнеме колибата,
Как се пече калах не знае.
Не става рано призори
С коса в полето не се ходи.
И какво ще кажете замаса отивам,
Лъжицата знае къде да я намери.
Емеля! Емеля! (домакинята бута Емеля, опитва се да го вдигне)
Емеля: Е, какво искаш?
Домакин1: Емеля, искаш ли калачи?
Емеля (облизва устни) Калачи? Няма да навреди да освежите. Ела тук калачи, гладен съм...
Господарка2: Ако искаш да ядеш калачи, не сядай на печката!
Емеля: И какво да правя?
Господарка2: За да печете калачи, трябва да станете рано, да омесите тестото, да приготвите пълнежа и да разтопите пещта.
Емеля: Знам всичко това, но не искам!
Hostess1: Емеля, но за да получиш нещо, трябва да работиш усилено. Емелюшка, моля те, помогни ни да изпечем пайове.
Господарка 2 Момчета, нека помолим Емелюшка заедно с вас да помолим печката да изпече пайове за нас.
Деца: Емелюшка, помоли печката да ни опече пайове!
Емеля (встрани) - По команда на щука
Според желанието ми
Печете, фурна, розови пайове -
Емеля (обръща се към домакинята)
Погледнете, домакиня във фурната!
Господарка2: О, какви чудеса!
Нашата фурна ни изпече румени пайове!
Да, не просто, но с „пълнеж!
Ученик 1 "Седя на печката, но слушам чужди речи"
Спомнете си поговорките за печката
Ученик 2 Няма работа и фурната е студена.
3 Калачът не се пече на студена фурна, а се слага във фурната и след това се дъвче.
4 От една фурна, но не само рула.
5 Не хранете друг с хляб, само не карайте от фурната.
Назовете приказки, в които се споменава печката?
Домакинята:2 Вие знаете много приказки и поговорки!
Знам и поговорката за печката
„Майка е печка, горещо сърце
Бяло шест, червен ъгъл "
Господарка1 (обръща се към Емеля) Хей, Емеля, топло ли ти е на печката?
Емеля: О, съвсем ме забавиха. Отново ги Емелянеобходими.
Господарка1: Емеля, питам те, топло ли ти е на печката?
Емеля: Топло е, можете да се затоплите на печката в кожено палто! Хахаха!
Mistress2: Emelya, би ли отишла за вода?
Емеля: Не - д - д, не ми се иска!
Господарка1: Емеля, донеси дърва!
Емеля: Не, предпочитам да лежа на печката.
Господарка2: Емелюшка, яж каша!
Детето, да, добре, остави го да спи. Момчета, нека да слушаме басните
1 Глупости пържено сладко на оградата
Една неделя кокошките яли петел.
2 Рано сутрин, вечер, късно на разсъмване
Баба се возеше пеша в памучен файтон.
3 Таралеж седи на бреза, нова риза,
Ботуш на главата, шапка на крака.
4 Дяволите ядоха овнешка чорба с вили,
не е ли време да сложим край на тези глупости!
5 Седна комар под храст,
На смърч, на пънове,
Висящи крака по пясъка
Той пъхна носа си под листа -
6 Между небето и земята
И случайно опашка
Уловени до небето.
7Заради гората, заради планините
Идва дядо Егор.
жена на крава
деца на телета,
Внуци на кози.
1 В блатото има пън,
Мързи го да се движи.
Вратът не се обръща
И искам да се смея.
2 На моста имаше колиба
И размаха опашка
Хванат за парапета
Отиде направо в реката.
Шум в реката, звън в реката!
Който не вярва - да се маха!
Hostess1 О, благодаря ви, о, забавлявайте се. Виждате ли, деца, какъв живот беше с българската печка. И вече няма място за българската печка в нашите апартаменти. Мястото й в кухнята беше заето от газови и електрически печки.Но на тези помощници им липсва основното - онази специална топлина, която усещате, когато гледате българската печка.
Емеля: Значи забавлението свърши
Време е всички да се приберат бързо!
Време е за раздяла
Довиждане, приятели!
Печка: Помогнете си, скъпи гости!
Вие - няколко палачинки
Яжте горещо, горещо! (Домакинята изважда палачинки на поднос)