Газообразен кислород в медицината
В медицината газообразният кислород се използва като антихипоксично средство, подобрява дишането на всички тъкани, има противоглистно и метаболитно действие. Показания за използване на медицински кислород са редица заболявания и състояния. На първо място, той предпазва мозъка от хипоксия и помага при заболявания на дихателните органи (включително бронхиална астма и тежки форми на пневмония).
В случай на колапс, белодробен оток, отравяне с въглероден окис и задушаващи средства (включително фосген, отравяне с циановодородна киселина, е необходим газообразен кислород. Слабо дишане след операция, наранявания на крайниците, операции на сърцето, белите дробове, стомашно-чревния тракт също изискват кислород.
Понякога газообразният кислород се използва и при съдови заболявания на мозъка, интоксикация, пептична язва, анемия, астения, артериална хипертония, депресия, състояние след лъчева терапия, повишена умора, хелминтоза.
Газообразният кислород също има противопоказания. Не може да се използва при бронхоплеврална фистула, наличие на кухина в белите дробове, неспрян пневмоторакс, нарушена проходимост на слуховите тръби, ТОРС, епилепсия, неоплазми, менорагия.
Страничните ефекти от употребата на газообразен кислород могат да бъдат: главоболие, хипогликемия, временно увреждане на зрението, болка в ухото, увреждане на тъпанчето, ускорено узряване на катаракта. Рядко, но има и остра кислородна интоксикация. Появява се при неконтролирано и продължително използване на кислород с висока концентрация.