Генотипни ресурси на селекцията на среднобългарските пчели за намаляване на злонамереността
Гранкин Н.Н., Гранкин Н.Н. (мл.) Верещака О.А., Щербаков А.В., Аверина С.Н. Орловски държавен университет
От добре познатите подвидове медоносни пчели тъмната европейска горска пчела в българския ареал на Средна България е най-добре приспособена за активна летателно-опрашителна и медосъбираща дейност в райони със сурови и продължителни зими, където се намират основните медоносни запаси на страната ни.
Уникалното качество на тази пчела е нейното диференциране в огромен и разнообразен диапазон в много локални групи, които се различават една от друга по цял набор от характеристики (1, 2, 3, 4). При кръстосване на географски отдалечени групи пчели от Централна България се проявява ясно изразен ефект на хетерозис в такива важни признаци като яйцеснасянето на пчелните майки, медо- и восъкопроизводителността (12). В системата от адаптивни особености на централнобългарските пчели има изключително ценна, еволюционно развита, защитна по природа, активна реакция при намесата на топлокръвни натрапници (мечка, куница и мишевидни гризачи) с помощта на жилещ апарат и пчелна отрова.
Изследователите отбелязват връзката между злобата на среднобългарските пчели и размера на голямата отровна жлеза, интензивността на метаболитните процеси в индивидите им и продуктивността на меда и восъка (6,7,8,9).
Злобата на среднобългарските пчели варира значително през активния период в зависимост от външни и вътрешни фактори. От външните условия проявата му се влияе от времето и условията за събиране на мед. От вътрешните - здравословното състояние, безпокойството от страна на нарушителите и наследствените особености на пчелните семейства (10,11,13). В хода на сравнителен тест на група от географски отдалечени популациина централнобългарските пчели, служители на Орловската опитна станция на Научно-изследователския институт по пчеларство разкриха значителна междупопулационна и индивидуална вътрешнопопулационна променливост на пчелните колонии по отношение на степента на злонамереност на работничките при изследване на техните гнезда. В условията на един опитен пчелин централнобългарските пчели от вологданската популация показват постоянно по-висока злостност в сравнение с татарските, владимирските, орловските, новосибирските и други [4, 14]. При изучаване особеностите на проявата на злоба при среднобългарските пчели от типа "Орловски" се разкрива степента на нейната генотипна обусловеност. В общия обем на изменчивостта на признака 12-36% се определят от разнообразието на генотипите (15).
По наличните данни в момента се работи по селекция на среднобългарски пчели от типа „Орловски“, насочена към намаляване на злонамереността им. Целта на работата е да се отгледа група среднобългарски пчелни семейства с наследствено обусловена намалена с 20-30% злонамереност на работните им индивиди. Методът на селекция е избран като индивидуален подбор на пчелни семейства с оценка на пчелните майки според качеството на потомството (5). Изходният материал е представен от високопродуктивни среднобългарски пчелни семейства от 11 популационни групи - вологодска, орловска, мордовска, татарска, башкирска, марийска, пермска, кировска, кемеровска, горноалтайска и красноярска. Запазването на първоначалния състав на популацията по време на селекционния процес с цел поддържане на първоначалното генотипно разнообразие в избраната група е характеристика на изпълняваната програма. Степента на злонамереност на пчелите през активния период беше количествено оценена при периодични проверки на състоянието на пчелните семейства на всеки 12 дни според броя на ужилванията, регистрирани във всяко от тях.
Четири годишеннаблюденията на проявлението на признака в изходния материал показаха значителни междусезонни несъответствия в неговите стойности (Таблица 1).
Таблица 1. Динамика на проявата на злоба при среднобългарските пчели от типа "Орловски", n = 32-50