Георги на кон

Краят на XIV - XV век.

s. 249 ¦33. Георги на кон (ил. стр. 359)

Време, инв. drzh 3125. Краят на XIV-XV век. 69×57.

Произход. От църквата "Св. Никола" в църковния двор на Любон, Боровичски район, Новгородска област (за църковния двор на Любон виж кат. № 9). От същата църква идват икони на котка. № 9 и 24. Извадено от експедицията на Държавния руски музей през 1961 г.

Открит в Руския музей през 1965–1966 г. Н. В. Перцев. (Пробно разчистване е направено от него през 1961 г.).

Дъска вар двуделна с два едностранни непроходими дюбела. По краищата има дупки и останки от дървени щифтове, които са закрепвали крайните дюбели, сега изгубени.

Запазеността е лоша. По цялата повърхност има множество вложки, тонирани по време на реставрацията. Най-значимата е вдясно от главата на коня. Контурите и горните слоеве на картината са полуизтрити. Очертанията на шията на Георги не са запазени и са нанесени при реставрация. На някои места записът не е премахнат (например розови тонове на задницата на коня).

Описание.

Формата на иконата е почти квадратна. Ездачът е облечен в лилаво-кафява риза, червена броня със сини кантове и жълти обковани ръкави, червено наметало. Дълго копие с две тесни червени знамена. Конят е сив. На седлото и сбруята има дребен точичен орнамент с варовка. Лицето е изписано с тъмно жълта охра, с широки санкирови сенки. Ореолът е жълт с двоен червен контур. Два високи, течащи хълма - розово-тухлени и маслиненозелени - имат дълги "перести" первази с цветни отблясъци. Върхът на левия хълм е наклонен. На светъл фон в цвят слонова кост в горните ъгли - два големи сини кръга.

В горните кръгове имаше цинобърен надпис, запазен само отляво, докато дясната му част беше изгубена:

с. 249 s. 250¦В долните кръгове има осемлистни розетки. Полетата са тъмно жълти, рамката на люспите е червена.

Иконография.

1 В. Н. Лазарев. Нов паметник на станковата живопис от XII век и образът на Георги войн във византийското и старобългарското изкуство. - В. Н. Лазарев. Българска средновековна живопис. Статии и изследвания. М., 1970, стр. 79.

2 Пак там, стр. 71. За кон Георги без дракон виж също: A. Chatzinikolaou. Reiterheilige. — К. Весел, М. Рестъл. Reallexikon zur byzantinischen Kunst, Bd. II, живот. 15. Щутгарт, 1971 г., Sp. 1058–1059.

3 В. Х. Лазарев. Указ. съч., стр. 78–79.

4 В. П. Даркевич. По пътищата на средновековните майстори. М., 1972, с. 80–81, ил. на страница 61.

в българското изкуство са известни изображения на Георги на кон в малка пластика. Примери:

  • Сребърен скапулар от 14 век в Загорския музей 5,
  • медно лят скапулар в синхронизация 6,
  • релеф от четиринадесети век. (с надпис, който не позволява съмнение в дефиницията на героя) на гърба на каменна икона със Симеон Стълпник, открита от археолози в Новгород през 1972 г. 7

Изображение от разкопките в Новгород, изпълнено, съдейки по стила, от местен резбар, показва, че изображенията на Георги на кон без дракон са били познати на новгородското изкуство.

5 Т. В. Николаева. Древнобългарска малка пластика XI-XVI век. М., 1968, табл. 43.

6 Н. Г. Порфиридов. Георги в старобългарската малка каменна пластика. - "GRM съобщения", бр. VIII. Л., 1964, с. 124, фиг. 5.

7 Т. В. Николаева. Каменна икона, намерена в Новгород. — „Паметници на културата. Нови открития. Годишник. 1974 г.". М., 1975, с. 219–227, ил. на стр. 224 (вж. и кат. No 1, бел. 37).

Разликата на публикуваната икона е в характеристиката на движение: конят е представен впри подскачане конникът рязко се люлее, докато в споменатите дребни пластични изделия, особено в иконата от разкопките, позата е спокойна.

Датиране и приписване.

Иконата е намерена в Новгородска земя, заедно с новгородски паметници. Лошото съхранение възпрепятства точното приписване. Иконата обаче няма пряка стилова прилика с творбите на Новгород и предизвиква известни асоциации със среднобългарското изкуство, още повече с провинциални паметници. Лицето на Георги по тип (големи тъмни очи, увиснал нос, малка брадичка) прилича на лицата на така наречената „Зирянска троица“ от 14 век. във Вологодския музей (особено левия ангел) 8 . По цвят (особено нюанс на синьо), начин на наслагване на бои, текстура, има прилика с агиографската икона на св. Никола от Теребужския църковен двор (RM) 9 ; вж. също рисунка на някои фигури (например в печата „Трима мъже, избавени от меча“).

8 За „Зирянската троица“ виж:

  • В. Антонова. За оригиналното място на "Троица" от Андрей Рубльов. - Държавната Третяковска галерия. Материали и изследвания”, I. M., 1956, с. 27–28, ил. на приставка между л. 28 и 29;
  • Н. Демина. "Троица" от Андрей Рубльов. М., 1963, с. 49, 51–52, ил. на страница 54;
  • Г. Вздорнов. Вологда. Л., 1972, с. 45, 50–54, ил.

Произходът на стила на иконата се връща към изкуството от края на 14 век. За това време обаче пропорциите на рисунката са малко необичайни: малка фигура на ездач. Предвид провинциалния характер на паметника не може да се изключи възможността той да е създаден през 15 век.

Тъй като провинциалната новгородска иконопис от края на XIV-XV век. е била стилистично разнообразна (вж. по-горе, стр. 118–123), тогава би било погрешно напълно да се отхвърли принадлежността на иконата към новгородския художествен кръг. В. К. Лаурина([3], стр. 14) отнася произведението към края на XIV в., но смята локализирането му за трудно.

Изложби.

Литература.

  • Смирнова 1976.[845] Смирнова Е. С. Живопис на Велики Новгород. Средата на XIII - началото на XV век. — М.: Наука, 1976. — Кат. № 33, стр. 249-250, илюстр. с. 359.