Германците за арменците (Робърт Багдасарян)
„От многобройните народи, населявали северозападната част на Западна Азия от древни времена, практически само арменците са запазили своята етническа хомогенност и език до днес, не с лекота, без видими усилия, в мирно съществуване, а в резултат на дълга и изтощителна борба с вътрешни и външни врагове, въпреки многобройните потисничества и гонения, които често се оказват по-кървави и жестоки, отколкото Европа може да си представи. Издръжливостта на арменците се дължи на расовите характеристики на нацията, както и на геополитическите, исторически и религиозни взаимоотношения, които са им помогнали да оцелеят. Очевидно е, че народ с толкова древна история, непреклонна национална гордост и непоклатима вяра заслужава най-сериозното и заинтересовано отношение от страна на цивилизования свят, още повече че този народ по своя произход е близък до нас, германците, както в християнската вяра, така и като самостоятелна издънка на индоевропейския корен.
Франц Николаус Финк:
„Един арменец, който винаги се отнася към въпросите на собствената си вяра и нация с най-голяма степен на сериозност, постоянно ще се обръща към сродния си германски народ в този аспект.
Граф Август фон Хакстаузен:
„Спомням си пътуването си до Армения (1843-44) с най-добри чувства - това е едно от най-приятните впечатления от тригодишен престой в Азия. За мен е изключително ценно да се запозная с Абовян, който сам по характер много приличаше на германец и получи основно немско образование. Абовян учи в Дорпат, където живее шест години и се завръща в родината си, вдъхновен от идеята за разпространение на немската духовна култура в Армения. Често посещавах училището му, изуменблестящия успех на своите ученици. Тийнейджъри на възраст 10-14 години показаха невероятни познания по писане и говорене на арменски, грузински, татарски, български, немски и френски език. Те говореха немски много ясно и с правилен акцент и когато им бяха дадени упражнения по писане в мое присъствие, се възхитих както на отличния правопис, така и на отличното познаване на немската граматика. Те четяха Гьоте и Шилер и проявяваха особен интерес към немския език като цяло. Често ходех в школата на Абовян, без да се уморявам да се радвам на успехите на учениците му.”
Андрю Уайт, американски пратеник в Германия по време на Първата световна война:
„Арменският народ е най-трудолюбивият, способен, трезв, морален и предприемчив. Това са хора с големи и благородни таланти. Векове наред тя е поддържала културата си насред потисничество, което би смазало всяка друга нация.
(По материали на световната преса)
Снимка: Традиционно арменско семейство. Константинопол. Края на XIX - началото на XX век.