Гръцка писменост
Последната стъпка към развитието на азбучно-звуковата писменост е направена от древните гърци, които започват да обозначават с букви не само съгласни, но и гласни. Причината за този преход от съгласна към вокализирана писменост е, че в гръцките думи корените и афиксите се състоят както от съгласни, така и от гласни. Освен това гласните звуци играят не по-малка роля от съгласните при разграничаването на звуковите черупки и следователно в семантичното съдържание на думите.
Началото на формирането на гръцката писменост датира от 9 век. пр.н.е д. Най-старата му форма, известна като "архаично писмо", почти напълно съвпада с финикийското писмо. Това се потвърждава, първо, от алфа-звуковия характер на гръцката писменост; второ, липсата на обозначение на вокализацията в най-древните гръцки надписи (края на 8-ми - началото на 7-ми век пр.н.е.) и посоката на линията първоначално, както при финикийците, отдясно наляво; трето, безспорното съвпадение както по форма, така и по име на повечето гръцки букви с финикийските, както и идентичното разположение на гръцките и финикийските букви в азбуката (34); четвърто, споменаването на финикийския произход на гръцката писменост в древногръцките източници, по-специално Херодот.
Следователно финикийският произход на гръцката архаична азбука се счита за почти установен.
През последните години българският учен акад. В. Георгиев излага така наречената минойска теория за произхода на гръцката азбука, според която финикийската и гръцката азбука произлизат пряко и независимо една от друга от минойската сричкова писменост с по-късното влияние на финикийската писменост върху гръцката. В. Георгиев намира потвърждение за това както в античсвидетелства за Диодор Сицилийски и Фотий и се твърди, че гръцките букви са в по-тясна връзка по форма, име, фонетично значение и ред в азбуката с минойските сричкови знаци, отколкото с финикийските букви.
Противниците на тази хипотеза смятат аргументите на В. Георгиев за неубедителни, а самата хипотеза за несъстоятелна. Това се прави на основание, че, първо, както гръцките, така и финикийските букви са азбучни и звукови, докато минойските са сричкови. На второ място, в най-древните гръцки надписи почти няма вокализация, което е съвсем разбираемо при извеждането на гръцкото писмо от финикийското гласно съгласно, но е трудно за обяснение, ако произходът му произлиза от минойската сричка. В противен случай би трябвало да се предположи, че гърците първоначално съзнателно са изоставили вокализацията и след това са въвели отново обозначението на гласните звуци в писмен вид. Трето, посоката на линията във финикийските и древногръцките надписи е отдясно наляво, докато в минойската писменост е отляво надясно. При развъждането на гръцко писмо от Минойски, според забележката на В. А. Истрин, че гърците са писали първо отляво надясно, като минойците, след това са преминали към по-малко удобно писмо от дясно наляво и след това отново са се върнали през стрингона към писмото отдясно надясно (виж V. A. и развитието на писмото. М., Издателство на Академията на науките на СССР, 1961, стр. 240-2 41).
Гръцката архаична азбука, възникнала от финикийското съгласно-звуково писане, претърпява промени с течение на времето, адаптирайки се към нуждите на гръцкия език.
На първо място, специални знаци са създадени за обозначаване на гласните звуци на гръцкия език. За тази цел някои знаци на финикийската азбука (алеф, хе, вав, хет, йод, айн), които са служили за предаване на полугласни и гърлени съгласни, чуждиГръцки, адаптиран от гърците за обозначаване на гласните на техния език: aleph - a (алфа), heh - e кратко (епсилон), vav - и (upsilon), hesh - e дълго (това), yod - и (йота), ain - o кратко (omicron). По-късно се предполага и знакът омега, който е модификация на омикрон, за обозначаване на гласната o long.
До 403 пр.н.е. д. гърците вече са имали азбука от. 24 букви (17 съгласни и 7 гласни), станали национална писменост за цяла Гърция, а по-късно и за Византия, наречена гръцка класическа азбука (35).
Гръцката класическа писменост е оцеляла до нашето време и се използва от съвременните гърци, само с леки отклонения в произношението на някои букви.
Еволюциятана гръцката азбукасе извършва не само по отношение на създаването на специални знаци за означаване на гласни и някои съгласни. Променена е и посоката на линията. Първоначално гърците са писали, подобно на семитите, отдясно наляво. Тогава те започнаха да пишат по метода на бустрофедон (от гръцки „автобус” - бик и „строфо” - обръщам се) - „пиша като вол оре”. При този метод писателят, започвайки да пише първия ред отдясно наляво, продължава да пише следващия ред в обратна посока, тоест отляво надясно (36).
Около 4 век пр.н.е д. двойното изписване на реда беше изместено от съвременната посока - отляво надясно.
Трябва да се отбележи, че с промяна в посоката на линията позицията на буквите също се промени: когато пишете отдясно наляво, всички букви бяха „обърнати“ наляво, с бустрофедон в първия ред - наляво, а във втория, напротив, надясно и така последователно до края на текста. С установяването на посоката на линията отляво надясно се установява и позицията на буквите в линията, съответстваща на този метод на писане.
Промяна на посоката на писане от гърцитеобяснява, според известния натуралист Карл Фогт, напълно различна позиция на тялото при писане при гърците, отколкото при семитите. Пишещият семит, казват, седял на килима, държейки тръстикова пръчка в дясната си ръка, а с лявата движел материала за писане под писалката, докато древният грък пишел, седнал на масата, и карал инструмента за писане върху материала за писане, който лежал неподвижно пред него. Такава различна позиция на тялото, ръцете и материала за писане може да промени посоката на линиите, но според И. Полсън е малко вероятно да промени посоката на самите букви, ако приемем, че и семитите, и гърците са писали с дясната ръка.
Д-р Ерленмайер се опитва да тълкува промяната в посоката на редовете и позицията на буквите в реда по съвсем различен начин (вижте Die Schrift. Grundzuge ihrer Physiologie und Patalogie. Von Dr. Albrecht Erlenmeyer. Stuttgart, 1879). Правейки различни експерименти върху пациенти, засегнати от парализа на дясната ръка и ги принуждавайки да пишат с лявата си ръка, Ерлаймайер установи, че почти всички те пишат от дясната ръка на лявата с така наречения „огледален“ или обратен почерк. Този експеримент, след това повторен върху здрави хора, почти винаги води до същите резултати.
Този феномен, вероятно дължащ се на структурата на човешкото тяло, навежда д-р Ерленмайер на предположението, че древните семити са писали с лявата си ръка. Гърците, възприели финикийското писмо, започнали да пишат с дясната си ръка, оттук линиите и буквите поели обратната посока. Д-р Ерленмайер намира потвърждение на своето предположение (позовавайки се на равина Фром от Франкфурт на Майн) в Талмуда (трактат Менахот), където се твърди, че е установено като правило, че текстът на иврит върху молитвените ленти (телефим) и стълбовете на вратите (месусот) трябва да се пише само с дясната ръка. Подобно правило, според Ерленмайер, не би имало смисъл,ако евреите от незапомнени времена не са имали навика да пишат с лявата си ръка.
Карл Фогт категорично оспорва предположението на Ерленмайер, като твърди, че семитите не са можели да пишат с лявата си ръка, дори само защото сред семитите, както всички източни народи, тази ръка се използва за миене и следователно се смята за нечиста. Турчин и арабин, казва Карл Фогт, дори няма да докоснат брадата си с него и дори няма да посмеят да се заемат с такава свещена задача като писмо с лявата си ръка.
И. Полсън смята, че тази забележка на К. Фогт може да се признае за справедлива само по отношение на мохамеданите и съвременните евреи. Що се отнася до древните семити (финикийци, древни евреи), тогава за тях, езичниците, такъв поглед към лявата ръка може да бъде напълно чужд. Следователно И. Полсън е склонен да сподели предположението на д-р Ерленмайер (вж. И. Полсън, Методология на ограмотяването според исторически и теоретични данни в две части с таблици и политипи. SPb., 1887, стр. 418-421). Но дори и да приемем, че посоката на писане сред семитите и гърците зависи от факта, че първите са писали с лявата, а вторите с дясната ръка, въпросът все още остава неясен: защо гърците, след като са заимствали писането от семитите, са преминали към писане на графеми с дясната ръка?
Стилът на буквите на гръцката азбука също се променя в зависимост от епохата и материала. Най-старите гръцки надписи са изсечени върху камък. Следователно буквите се характеризират със строгостта на очертанията: те са с еднакъв размер и се състоят предимно от прави линии (вертикални, хоризонтални и наклонени). Осите и бримките на буквите обикновено не излизаха извън линията. Писането с такъв почерк се наричаше лапидарно (от латински lapidarius - „свързано с камъни“) или главно писане.
Необходимостта да се пише по-бързо доведе до търсенето на нови материали за писане и други инструменти.писма. Камъкът и длетото са заменени от восъчни плочи, папирус, пергамент, метално олово, мастило, тръстикова писалка и четка. Тази промяна повлия на естеството на писмото, модифицирайки го. В края на краищата на восъчна плоча с желязно олово се пишеше по различен начин, отколкото на камък с длето. Буквите придобиха малко по-различна форма. Те се променят още повече, когато пишат върху папирус или пергамент с тръстикова писалка или четка, потопени в мастило. Тук се пишеше с по-голяма лекота и бързина, отколкото дори върху восъчни плочки. В резултат на това почеркът стана по-свободен, а буквите често се сляха и повече или по-малко изкривени. По този начин гръцката писменост се трансформира в различни ръкописни разновидности, най-характерните от които са уставът (унциал), курсивът (курсивът) и малките букви (минускулът) (37).
Курсивното писане (къснолатински cursivus, от латински cursus – „бягане“) е курсивен почерк, възникнал в резултат на желанието за бързина и удобство на писане и се използва предимно в търговски документи (38). Курсивът се различава от хартата по това, че буквите на съгласуван текст не са поставени отделно една от друга, а са свързани или изтъкани заедно с едно непрекъснато движение на писалката. В резултат на това те са се променили значително. Курсивът понякога се нарича плетен курсив.
Малка буква или минускула (от латински minusculus - „много малка“), писмото е писмо с малки малки букви, които съчетават характеристиките на гръцката харта и курсивното писане.
Започвайки от IX век. минускулът влиза в обща употреба и по този начин измества останалата част от гръцкия почерк. Според хартата продължават да се пишат само книги с религиозно съдържание.
От старогръцки минускул, повлиян от по-късно латиницановогръцкото курсивно писане се развива (39).
Както е известно, според разликата в обозначаването на редица звуци в писмен вид, гръцката архаична азбука се разделя на няколко разновидности, най-важните от които са признати: а) западногръцкото писмо, което се разпространява в Пелопонес, Беотия, Евбея, Южна Италия и Сицилия, и б) източногръцкото писмо, използвано в Източна Гърция и по западното крайбрежие на Мала Азия.
На основата на западногръцката писменост се формира коптската азбука, както и етболгарската азбука, която поставя началото на латиницата, от която след това се развиват всички западноевропейски азбуки.
Що се отнася до източногръцката писменост, тя служи като основа за формирането на фригийската, либийската, карийската и лидийската писменост (средата на 1 век пр. н. е.), както и на гръцката класическа азбука (края на 5 век пр. н. е.), която става национална писменост за цяла Гърция, а по-късно и за Византия и се нарича "гръцко-византийска писменост".
Въз основа на гръко-византийската харта (унциал) с добавяне на няколко знака на латиница и руническа писменост през 4 век. н. д. за германския народ на вестготите готското писмо е създадено от епископ Вулфила (40). Вулфила дори извърши с това писмо превод на пасажи от Библията на готски език, които сега са най-ценният паметник на мъртвия готски език.
Гръко-византийското уставно писмо е в основата на славянската кирилица, възникнала през 9 век. Има предположение, че византийското курсивно писмо е послужило като основа за друга разновидност на славянската азбука - глаголицата.
Славянскаазбукаигръцкаазбука. Знаете ли как е възникнала българскатаписменост?АЗБУКА: AZ + BUKI дума„азбука“ идва от името на първите две букви отгръцкатаазбука
Римляните, след като преработихагръцкатаазбука, създадоха успешнаписменостза своя език и след това я предадоха на всички Първоначално това бешеазбуказа всички славяни, а най-древните паметници на славянскатаписменостса глаголицата.
Гръцкатаи латинскатаписменостформират основата на съвременнатаписменост. Отгръцкатаазбукавъзниква славянската, а след това и българската.Латинскатаазбукасе използва от много народи по света.
Друг източник егръцкатаписменостс добре установена и доста съвършена фонетичнаазбука. Счита се безусловно, чеазбукатана Кирил е първата славянскаазбукаи следователно предшества втората.
От друга страна,гръцкатаазбукапороди албанската (вижте глаголицата), както църковнославянската (вижтеABC, глаголица, кирилица), така и готската Улфила, която освен това заема част от формите от руните (вижте готическатаазбука, руни).