Характеристики на съскащите звуци и тяхната артикулация

Как се произнася звукът [Ж] е нормално.Как се произнася звукът [H] е нормално.Недостатъци в произношението на съскащите звуци.
ПРИЩЕСТВУВАЩИ ЗВУЦИ [SH], [F], [H], [SCH] СА ОК.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА СЪСКАЩИТЕ ЗВУЦИ И ТЯХНАТА АРТИКУЛАЦИЯ.

Възрастните се съветват да се запознаят с основните недостатъци на произношението на съскащи звуци, да проверят правилното произношение на съскащите звуци в себе си, преди да автоматизират съскащите звуци с дете.

Групата съскащи звуци включва звуците[W, W, Ch, W].

Как се произнася звукът [Ш] е нормално.

ЗвукътШе съгласен, глух, твърд. В българския език няма съчетан с него мек звук.

При произнасяне на звукаШречевите органи обикновено заемат следната позиция:

  • устнилеко избутани напред;
  • върхът на езикае повдигнат към небето (към алвеолите), но не го докосва, образувайки празнина;
  • страничните ръбове на езикасе притискат отвътре към горните кътници или твърдото небце, без да се пропуска струя издишан въздух отстрани. Така езикът придобива формата на черпак или чаша.
  • гласните струниса отворени, поток от издишан въздух преминава свободно между тях;
  • Въздушната струясе издишва равномерно в средата на езика, тя е силна, широка, топла, лесно се усеща от опакото на ръката, поднесена към устата.
^

Как се произнася звукът [Ж] е нормално.

ЗвукътЖе съгласен, звучен, твърд. В българския език няма съчетан с него мек звук.

При произнасяне на звукаЖречевите органи обикновено заемат следната позиция:

  • устнилеко избутани напред;
  • съветезике повдигнат към небето (към алвеолите), но не го докосва, образувайки празнина;
  • страничните ръбове на езикасе притискат отвътре към горните кътници или твърдото небце, без да се пропуска струя издишан въздух отстрани. Така езикът придобива формата на черпак или чаша.
  • гласните струниса затворени и вибрират под натиска на издишаната въздушна струя;
  • Въздушната струясе издишва равномерно в средата на езика, тя е силна, широка, топла, лесно се усеща от опакото на ръката, поднесена към устата.
Артикулацията на звукwсе различава от артикулацията на звукwпо наличието на глас. ^

Как се произнася звукът [Н] е нормално.

Звукът CH е съгласен, глух, мек. В българския език няма сдвоени звучни и твърди звукове.

В момента на произнасяне на звукаЧартикулационните органи заемат следното положение:

  • устните са леко избутани напред и заоблени;
  • зъбите са събрани, между тях остава само тясна междина;
  • широкият връх на езика е повдигнат към предната част на твърдото небце; средната част на гърба на езика се спуска, образувайки вдлъбнатина; страничните ръбове на езика се притискат към горните молари;
  • въздушна струя преминава със сила през тясна междина между алвеолите и предната част на езика (в началото на артикулацията върхът на езика се затваря с основата на горните резци и след това рязко се движи назад), издишването е по-силно, отколкото при произнасяне на звука sh, по-интензивно, въздухът се издишва с тласък и преминава през средата на езика;
  • мекото небце е повдигнато, притиснато към задната стена на фаринкса и затваря прохода в устната кухина;
  • гласните струни не са напрегнати, отделно, гласът не се формира.
Артикулациязвуцитеwиhсе различават от артикулацията на звукаwчрез допълнително издигане на средната част на езика към небцето. Освен това звукътhе оклузивно-цепен, т.е., когато се артикулира, предната част на гърба на езика първо се затваря с алвеолите, а след това между тях се образува празнина.

За съскащите звуковеш, ш, ш, зосновната артикулация е звукътш, той е основата за тази група. Работата по коригиране на съскащите звуци задължително започва със звукаш. Ако звукътwсе произнася правилно, то чрез добавяне на глас се получава звукътw; добавяйки издигането на средната част на езика, получавамеu; добавяйки издигането на средната част на езика и дъгата пред празнината, получавамеh. Следователно нарушенията на звуцитеg, u, chса същите като вw.

^ ГРЕШНОСТИ В ПРОИЗНОШЕНИЕТО НА НЕГОВИТЕ ЗВУЦИ.

Най-честите говорни дефекти при деца в предучилищна възраст:

- Звукът Ш се заменя със С. Причината може да е нарушение на фонематичния слух. Ако физическият слух на детето е нормален, говорим за способността на детето да различава звуци, т.е. слух, който осигурява възприемането на фонемите на родния език.

- Лабиално-зъбен парасигматизъм. Върхът на езика с това произношение се държи надолу, звукът се произнася поради долната устна, която е повдигната до горните резци, образувайки малка празнина. Прилича на звука F (тениска - кожено палто).

- Междузъбен сигматизъм при нормална захапка, който може да се дължи на слабост на мускулите на върха на езика. Звуците Ш, Ж и С, З, Ц се произнасят еднакво: върхът на езика стърчи между зъбите.

- Съскащ парасигматизъм. Върхът на езика се спуска надолу, опира се в долните венци или се изтегля назад. Артикулациявъзниква за сметка на задната част на гърба на езика. Звукът е подобен на звука на омекотения звук Ш, но не винаги. Понякога звукът Ш звучи доста ясно и трудностите започват, когато логопедът започне да работи върху производството на звука Р, където повдигането на върха на езика е задължително. Звукът не е зададен, не работи. По правило гърленото произношение на звука R се добавя към такова произношение на съскане.

- Страничен сигматизъм. В обикновена детска градина се среща не толкова често, но доста редовно. Чува се неприятен скърцащ звук. Такъв дефект възниква или при слабост на мускулите на едната половина на езика, или при странична отворена захапка. Страничните ръбове на езика или един от неговите ръбове могат да бъдат спуснати, въздушната струя отива настрани или излиза по двата края на езика. По правило се комбинира със странично произношение и свирещи звуци.

- Недостатъци на произношението на звука [u]. Сред недостатъците на произношението на звука [u] има съкратено произношение (продължителността на такъв звук е същата като при [w]), замяна с мек свистящ звук [s`], (сека-буза), както и произношението на [u] с африкативен елемент в крайната фаза, като комбинация sh`, h ("sh`, ch`uka" вместо uuka).

- Недостатъци на произношението на звука [h].Сред недостатъците на произношението на звука [h], освен тези, които са общи за всички съскащи, трябва да се отбележи замяната на [h] с мека, свистяща африката [ts], нехарактерна за фонетичната система на българския книжовен език, както и [t`] или мек [sh].