Херинга, херинга(лат.Clupea) е род риби от семейство Херинга (лат.Clupeidae).
Тялото е странично компресирано, с назъбен ръб на корема. Люспите са умерени или големи, рядко дребни. Горната челюст не излиза извън долната. Устата е умерена. Зъбите, ако има, оставени и изпъкнали. Анадромната перка е с умерена дължина и има по-малко от 80 лъча. Гръбна перка над коремна. Опашната перка е раздвоена. Този род включва повече от 60 вида, разпространени в моретата на умерения и горещ, и отчасти в студения пояс. Някои видове са чисто морски и никога не навлизат в сладки води, други принадлежат към анадромни риби и влизат в реките за хвърляне на хайвера. Храната им се състои от различни малки животни, особено малки ракообразни.
Броят на представителите на този род е колосален и те играят изключително важна роля в риболовната индустрия. Само няколко тропически вида (Clupea thrissa, Cl. venenosa и др.) се оказват (според Гюнтер, вероятно във връзка с храната) изключително отровни, така че консумацията им е животозастрашаваща. Като цяло херингата е полезна за хората главно като храна, отчасти за топене на мазнини или приготвяне на тор.
Особено важни в икономическо отношение саrealC. (Cl. harengus),цаца(Cl. sprattus),сардина(Cl. pilchardus),Черно мореиКаспийскоS. (Cl. caspia, Kessleri, Saposhnikovi, delicatula - виж Beshenka),шад(Cl. alosa) ифинта(Cl. finta), срещащи се в европейските морета и навлизащи без почивка в реките,mengaden(Cl. menhaden; виж),shed(Cl. sapidissima), който е включен в маси в реките на атлантическото крайбрежие на север. Америка, а сега се отглежда на тихоокеанското крайбрежие, с. на северния Тихи океан (Cl. mirabilis), тихоокеанска сардина (Cl. sagax), допълнително включена в реките на атлантическото крайбрежие на север. Америка (Cl. mattovocca), южните брегове на Суматра (Cl. toli) и др. С голям успех бяха направени експерименти за изкуствено развъждане на сенките (виж Рибовъдство), благодарение на които не само беше възможно да се спре падането на риболова на атлантическото крайбрежие на север. Америка, но и да развият силен риболов в Тихия океан. Различни видове S. служат като ценна стръв за улов на други риби и имат косвено значение като храна за големи хищни риби. Най-важният еобикновен C.(Cl. harengus; вижте фигурата в таблиците при st. Pisces). Различава се от най-близкия до него вид, цацата (Cl. sprattus), по това, че 1) основата на аналната перка е по-малко от 3/4 от разстоянието от коремните перки до съчленението на максиларната кост с предчелюстната кост (повече при цацата) и 2) зъбците на коремния ръб 36-48 (при цацата 32-35). Като цяло и двата вида са свързани с много междинни форми. Най-голямата дължина (норвежка и шведска) е до 37 см и 42 см. Цветът на гърба е стоманеносин със зелен и златист оттенък, страните и коремът са сребристи, гръбните и опашните перки са тъмни, останалите са белезникави.
Редактиране на обхват
Областта на разпространение на С. обхваща Сев. Атлантически океан (както европейските, така и северноамериканските брегове), N на югГренландия и Финмаркен, на юг до Бискайския залив. Балтийско море с неговия залив (точно малка разновидност, наречена херинга), Финмаркен и крайбрежието на Мурманск и Бяло море (главно близо до западния и южния бряг). Херингите се различават доста, но въпросът за разновидностите на тези риби остава спорен.
Очевидно херингата прекарва част от живота си на големи дълбочини. Океанският му риболов в Европа започва ежегодно близо до Шотландските острови, където започва районът на относително плитка вода, и постепенно се придвижва все по-нагоре на юг.Размножаването продължава през цялата година и се случва на различни места по различно време. Не е необичайно да се определят два отделни основни периода за едно и също място; така в Балтийско море хвърлянето на хайвера става преди лятото и след лятото, в океана преди началото на зимата и в края на зимата. Хвърлянето на хайвера на голям S. се случва на по-голяма дълбочина (до 60-100 сажена), малките хвърлят хайвера си по-близо до брега, понякога 1 сажен. дълбочини и често в по-малко солени части на морето. За хвърляне на хайвера S. се събират в колосални ята, понякога толкова гъсти, че натискът от долните риби изпъкват горните от водата. Водата става мътна и острата миризма се разпространява на значително разстояние. Маси от оплодени яйца падат на дъното и се залепват за подводни предмети или се слепват на буци. Броят на яйцата е приблизително 20 000-40 000. Техният диаметър в балтийските S. обикновено е от 0,92 до 1 mm, в океанските S. от 1 до 1,3 mm. Преди излюпването обикновено отнема около 2 седмици, но при високи температури развитието се намалява до няколко дни.
Храната на S. се състои главно от малки ракообразни, особено копеподи (лат.Copepoda), но в стомаха им попадат и малки риби. Последните изследвания показват, че приближаването на С. до бреговете, от което зависи изцяло успехъткрайбрежният риболов е най-тясно свързан с разпространението на вода с висока соленост и температура.
Метод за копаене Редактиране
Основните методи са: пелагичен трал, мрежа, пръстенов гриб Основният риболов на херинга в момента се извършва в Северно море, който се извършва целогодишно. Повече от 150 000 души се занимават с този риболов, а годишният улов на S. достига няколко милиарда парчета. През последните години отново беше разрешен квотен риболов на норвежка пролетно хвърляща хайвер херинга. Основно риболовът се извършва в централната част на Норвегия - в областите Møre и Nurlan.
Холандците осоляват уловената херинга точно там, на корабите, в които се товарят бъчви със сол. Почти жива херинга зебра, тоест хрилете й се изтръгват с нож; брадичката С. се хвърля в бъчви със смяна на сол; корабът се връща у дома едва след като целият запас от бъчви е пълен с херинга.Шотландците доставят цялата зала на С. на брега, обикновено в деня на риболова. Тук рибата влиза в саламура, където се приготвя по същия начин като холандската риба. Съществената разлика е, че херингата не е жива и кръвоносните съдове не кървят, както при живата херинга. В този последен случай осоленият S. се отличава с белотата и нежността на месото. Посланикът на херинга в Шотландия също се прави със суха сол директно в бъчви и без използване на хладилник. И накрая, в Норвегия щипенето се заменя с просто разкъсване на моста между главата и тялото в долната част на хрилете, които не се изрязват. Както поради тази причина, така и защото риболовът тук се извършва по-често с огромни грибове, които блокират цели фиорди (морски заливи) и рибата се лови с пълен стомах, норвежката херинга се цени много по-ниско и е с по-лошо качество. Основните центрове на риболова и търговията с херинга в Холандия са Флаардинген иMaasfluis: от тези места флотът от херинги излиза за риболов и уловената херинга се носи тук и тук се извършва продажбата на стоки; в Шотландия най-важното пристанище е Fraserburgh, което има огромна саламура и складове за шотландска херинга.В Норвегия пунктът за събиране на херинга е Christiansund, но основният център на търговията с херинга е град Bergen. В България риболовът на дребна херинга в Бяло море (доставя се в България под името копчушки), риболовът на херинга и цаца (Cl. sprattus) по бреговете на Финския и Ботническия залив има търговски измерения. Много разпространена консервирана храна се приготвя от цаца (осолена цаца с примес на подправки) и освен това много от тях се приготвят в пушена форма; много фабрики в балтийските провинции на България и по цялото крайбрежие на България и Померания са заети с подготовката на тази риба за бъдеща употреба.
|