Хибридомна технология, метод за получаване на моноклонални антитела
Хибридомът е хибридна клетъчна линия, получена в резултат на сливането на два вида клетки: антитялообразуващи В-лимфоцити, получени от далака на имунизирано животно (най-често мишка) и миеломни ракови клетки. Клетъчното сливане се извършва с помощта на агент, разрушаващ мембраната като полиетилен гликол или вируса Сендай. Тъй като миеломните ракови клетки са "безсмъртни", т.е. способни да се делят голям брой пъти, след сливане и подходяща селекция, хибридома, произвеждаща моноклонални антитела срещу антигена, може да се поддържа дълго време.
Най-обещаващата посока е хибридомната технология. Хибридните клетки (хибридоми) се образуват от сливането на клетки с различни генетични програми, като нормални диференцирани и трансформирани клетки. Блестящ пример за постиженията на тази технология са хибридомите, получени в резултат на сливането на нормални лимфоцити и миеломни клетки. Тези хибридни клетки имат способността да синтезират специфични антитела, както и да растат неограничено по време на култивиране. За разлика от традиционната техника за получаване на антитела, хибридомната техника за първи път направи възможно получаването на моноклонални антитела (антитела, произведени от потомци на една клетка). Моноклоналните антитела са силно специфични, те са насочени срещу една антигенна детерминанта. Възможно е да се получат няколко моноклонални антитела за различни антигенни детерминанти, включително сложни макромолекули. Моноклоналните антитела в индустриален мащаб са получени сравнително наскоро. Както знаете, нормалната имунна система е в състояние да произведе до един милион различни видове антитела в отговор на чужди агенти (антигени), докато злокачествената клетка синтезира самоедин вид антитяло. Миеломните клетки се размножават бързо. Следователно, култура, получена от една миеломна клетка, може да се поддържа много дълго време. Въпреки това, не е възможно да се принудят миеломните клетки да произвеждат антитела срещу определен антиген. Този проблем е решен през 1975 г. от Цезар Милщайн. Идеята за сливане на миеломни клетки от мишка с В-лимфоцити от далака на мишка, имунизирана с някакъв специфичен антиген, дойде на идеята на изследователите от Медицинска изследователска лаборатория за молекулярна биология в Кеймбридж. Хибридните клетки, образувани в резултат на сливането, придобиват свойствата на двете родителски клетки: безсмъртие и способност да секретират огромно количество от всяко едно антитяло от определен тип (фиг. 4.5). Тези трудове са от голямо значение и откриват нова ера в експерименталната имунология.
През 1980 г. Carlo M. Croce и др.(САЩ) успяха да създадат стабилен, произвеждащ антиген, вътрешноспецифичен човешки хибридом чрез сливане на В лимфоцити от пациент с миелом с периферни лимфоцити от пациент с подостър паненцефалит. Основните етапи на получаване на хибридомна техника са както следва. Мишките се имунизират с антиген, след което от далака се изолират спленоцити, които в присъствието на полиетилен гликол се сливат с дефектни
туморни клетки (обикновено дефектни в ензимите на резервния път на нуклеотидната биосинтеза - хипоксантин или тиамин). Освен това, върху селективна среда, която позволява само хибридни клетки да се размножават, те се избират. Хранителната среда с растящи хибридоми се тества за наличие на антитела. Положителните култури се селектират и клонират. Клонингите се инжектират в животни, за да образуват тумор,
произвеждащи антитела, или да ги увеличите в култура. Асцитната течност на мишката може да съдържа до10–30 mg/ml моноклонални антитела. Хибридомите могат да се съхраняват замразени и дозирани с такъв клонинг по всяко време в животното от линията, от която са получени клетките, които трябва да бъдат слети. Вече са създадени банки от моноклонални антитела. Антителата се използват в различни диагностични и терапевтични приложения, включително противораково лечение (Таблица 4.1). Ефективен начин за използване на моноклонални антитела в терапията е свързването им с цитотоксични отрови. Антителата, конюгирани с отрови, проследяват и унищожават раковите клетки с определена специфичност в макроорганизма.
По този начин работата по получаване на нови моноклонални антитела с цел създаване на лекарства и диагностика въз основа на тях е много обещаваща. Те ще изведат практическата медицина на качествено ново ниво. Хибридомната технология се превърна в пробив в разработването на лекарства за лечение на злокачествени новообразувания, вирусни, автоимунни и много други заболявания. МА терапията е ефективна, много специфична, т.е. е насочен само към специфичен патологичен механизъм, който е причината за заболяването, и следователно е относително безопасен. Вече днес 20% от разработваните биофармацевтични продукти са продукти на хибридомна технология. Общо над 350 лекарства, съдържащи МА, са на различни етапи на развитие в света, 70 от тях са в процес на клинични изпитвания.