Хипертония - диагностика на заболяването
Артериалната хипертония (хипертония) се характеризира с повишено кръвно налягане, нодиагностицирането на това състояние включва многократно измерване на кръвното налягане. Хипертонията се диагностицира, когато няколко внимателни измервания разкрият, че систолното налягане (налягането, когато сърцето се свива) и/или диастоличното налягане (налягането, когато сърдечният мускул се отпуска) е постоянно по-високо от нормалното. Необходимостта от периодични измервания на кръвното налягане при поставяне на диагноза се крие във факта, чекръвното налягане има тенденция да се променя доста драматичнов зависимост от околната среда или ситуацията. Дори обикновеното посещение на лекар при пациент може да бъде стресова ситуация, която ще доведе до временно повишаване на кръвното налягане, което не може да се счита за хипертония. Така че в по-голямата част от случаите еднократно измерване на налягането не е достатъчно за поставяне на диагноза. Невъзможно е да не се подценява и феноменът, който се наричаартериална хипертония на "бялата престилка", тоест когато кръвното налягане върху артериите на пациента се повишава точно в момента на измерване от медицински специалист.
Как се измерва кръвното налягане?
Кръвното налягане се измерва с апарат за кръвно налягане, наречен сфигмоманометър.Уредът се доставя с мек маншет, който се увива около горната част на ръката.Този маншет е напомпан (по този начин оказва натиск върху така наречената брахиална артерия, която минава по цялата дължина на горния крайник). Цялата тази конструкция е свързана с живачен стълб и калибриран стетоскоп (уред за слушане на сърдечни тонове). Стетоскопът се поставя на вътрешната свивка на лакътя, подманшет, тоест точно над главната артерия на ръката (брахиална артерия). Доскоро този метод за измерване на кръвното налягане беше най-разпространеният: беше необходимо да се слуша сърдечния ритъм със стетоскоп, разположен на вътрешния завой на лакътя,постепенно намаляване на налягането в маншета и наблюдение на показанията на живачната колона. Веднага щом започне да се чува сърдечен ритъм, това означава, че налягането в маншета не е достатъчно силно, за да ограничи притока на кръв към брахиалната артерия. Отчитането на живачната колона, записано в този момент, отчита систолното налягане. Още по-голямо намаляване на налягането в маншета (до момента, в който сърдечният ритъм престане да се чува със стетоскоп) направи възможно фиксирането на втория показател на кръвното налягане, тоест диастолното налягане. Полученият резултат (например 120/80 милиметра живачен стълб)е общ показател за кръвно налягане, в който числото над фракцията е систолното налягане, а числото под фракцията съответно е диастолното налягане.
Напоследък обаче все повече се използва нов метод за измерване на кръвното налягане, така нареченият автоматичен метод, при койтоотчитанията на налягането се записват чрез измерване на електрическите сигнали на сърцето. Този метод за измерване на кръвното налягане се счита за по-точен, въпреки че по-старият метод също не бърза да се откаже. Новите апарати за кръвно налягане се наричат сфигмоманометри и вече са лесно достъпни за домашна употреба. Въпреки това, тонометрите, които се монтират на китката за измерване на кръвното налягане, не се препоръчват за употреба от специалисти, тъй като не гарантират висока точност на измерване. По този начин,Без значение дали налягането се измерва с тонометър или сфигмоманометър,то трябва да се прави в областта на горната част на ръката и в спокойна обстановка. Надуваемият маншет трябва да е с правилния размер за ръката на пациента, пациентът трябва да седи изправен и гърбът му да се поддържа от облегалката на стола. Краката не трябва да се кръстосват. Необходимо е да се правят няколко измервания на всеки една до две минути, докато се установи стабилен резултат. Обикновено първоначалните измервания осигуряват малко по-високи показания, а последните две измервания се считат за най-точни. Отчитанията на налягането трябва да се измерват поне веднъж годишно. Специалистът не само ще измери налягането, но и ще може да запише скрити шумове,когато сърцето ви се свива или между контракциите. Всички последващи диагностични процедури, които ви позволяват да идентифицирате тежестта на състоянието и свързаните с него усложнения, могат да бъдат разделени на три етапа.
1. Стандартни диагностични тестове
- Физически преглед и медицинска история.
На този етап се потвърждава диагнозата хипертония и се определя тежестта на състоянието, оценява се възможният риск от увреждане на вътрешните органи, установява се наличието на съпътстващи заболявания, които повишават риска от усложнения, и освен това се изследват факторите, които могат да доведат до така наречената вторична артериална хипертония. Освен всичко друго, с помощта на специални инструменти се изследва и ретината в търсене на възможни увреждания.
- Тест за креатинин и калий.
Извършва се специален кръвен тест, който ви позволява да определите нивото на креатинин и калий, които дават информация за това колко добре функционират.бъбреците и дали са увредени.
Всякакви аномалии, като наличие на кръв или определени протеини в урината, могат да покажат увреждане на бъбреците и могат също така да показват риск от развитие на вторична хипертония.
- Измерване на кръвната захар.
Тази диагностична процедура се извършва на празен стомах. Резултатите могат да показват наличието на диабет, което повишава риска от усложнения, свързани с артериалната хипертония (хипертония).
Тази процедура ви позволява да измерите нивото на холестерола в кръвта, чиито високи нива също показват сериозен риск от усложнения при тези пациенти, които страдат от високо кръвно налягане.
Измерването на електрическата активност на сърцето ви позволява да определите степента на увреждане на този орган, както и да определите дали този пациент е имал инфаркт в миналото, който е останал незабелязан. Такива атаки значително увеличават вероятността от усложнения, причинени от хипертония.
Ако има дори и най-малко съмнение, чеизмереното в лекарския кабинет кръвно налягане не съответства на системното кръвно налягане(например при хипертония „бяла престилка“), или ако получените резултати се различават значително един от друг, може да се наложи периодично повтаряне на измерванията на всеки 24 часа (т.нар. амбулаторно мониториране на кръвното налягане), което трябва да се извършва извън клиниката.Можете да измерите кръвното си налягане сами у дома.Сега се смята, че този диагностичен метод може да осигури най-точните показания на кръвното налягане - много по-точни от измерванията на кръвното налягане в лекарски кабинет. Разбира се, амбулаторното проследяване на кръвното налягане не е такастандартна процедура, но в определени ситуации е от значителна диагностична полза. Трябва да се отбележи, чев много случаи налягането на пациентите, измерено в лекарския кабинети възлизащо на 140/90 милиметра живак, при други условия не надвишава 128/83.
2. Специални диагностични изследвания за определяне на увреждане на вътрешните органи
Ако хипертонията се потвърди, могат да бъдат назначени допълнителни тестове, за да се определи дали състоянието е причинило увреждане на сърцето, бъбреците или други органи. Тези процедури включват:
- Рентгенова снимка на гръдния кош.
Тази диагностична процедура показва размера на сърцето и наличието на течност в белите дробове.
- Ултразвукова кардиограма (ехокардиограма).
Изображението на сърцето в реално време, както и възможността да се наблюдават контракциите на сърдечния мускул в реално време, предоставят много обширна информация, която позволява да се прецени евентуално увреждане на този орган.
- Компютърна аксиална томография или ядрено-магнитен резонанс.
Тези диагностични процедури се считат за особено ефективни, когато е необходимо да се идентифицира увреждане на мозъчната тъкан след инсулт на пациента.
3. Диагностични процедури за идентифициране на причините за вторична артериална хипертония
- Дуплексно сканиране на бъбреци и доплер ултразвук на съдове.
Като част от тази диагностична процедура се използват звукови вълни, които ви позволяват да определите стеснените участъци на артериите, през които кръвта се доставя на бъбреците;също така тази процедура позволява да се разкрият заболявания на бъбреците.
- Компютърна томография или директна ангиография на бъбречната артерия.
В съдовете на пациента се инжектира безвредно багрило, чието по-нататъшно разпределение във всички артерии позволява да се идентифицират проблемните зони (по-специално стесняване на артериите).
- Определяне на активността на плазмения ренин и нивото на алдостерон.
Това е специфичен кръвен тест, който ви позволява да откриете нивото на ренин и алдостерон, т.е. хормони, които играят решаваща роля в процеса на регулиране на кръвното налягане.
- Ванилова бадемова киселина и тест за норепинефрин.
При новообразувания в областта на надбъбречната жлеза нивото на горните хормони може да се повиши, което също може да причини хипертония.
- Проучете моделите на съня на пациента.
Говорим за проучване, което ви позволява да установите дали явление като сънна апнея, например, може да повлияе на нивото на кръвното налягане на пациента.