Християнизация на Великобритания
За да разберем значението на Нортумбрия, е необходимо да се спрем накратко на историята на християнизацията на Великобритания.
В периода, предшестващ англосаксонското завоевание, християнската църква във Великобритания има два клона: същински британски, тясно свързан с Рим, и ирландски, до голяма степен независим от Рим и имащ редица характеристики. Мисията в Ирландия се ръководи от Св. Патрик († 461 г.), мисия във Великобритания – Св. Illtud. Покровител на Уелс бил Св. Давид (520–588). Illtud и неговите ученици основават първия британски манастир и училище в Llanwith в края на 5-ти и началото на 6-ти век. Ирландската и британската мисии се състезаваха помежду си. Посланик на ирландската църква Св. Колумбан (521-597), човек от кралското семейство, основал манастир в северозападна Британия, на остров Йона. От тук той започва обръщането на пиктите към християнството. От манастир на остров Йона след известно време християнството се разпространява в Нортумбрия (625 г.). Крал Осуалд от Нортумбрия (634–642) е отгледан от ирландски монаси на остров Йона. Когато Осуалд се завръща в Нортумбрия, Айдън идва с него, който след това основава манастир в Линдисфарн. Ирландски и нортумбийски монаси се бият срещу мерсианския езически крал Пенда. Пенда победи и уби Осуалд, но християнството оцеля в Нортумбрия. През първата половина на 7в. целият север на Британия принадлежеше на ирландската църква, по-независима от Рим и по-настроена към наследствените институции на келтските и по-късно саксонските кралства.
Особено активен на събора е римският прелат Уилфред, който по-късно става архиепископ на Йорк. Северноирландското духовенство беше представено от Кътбърт, аскет от Линдисфарн. Римското духовенство спечели събора. През 668 г. той е изпратен от Рим да организира епископства, енории и система от постояннидуховенство пр. Теодор.