Хронична левкемия - болестта изчезва или не

Хронична левкемия - какво е това?
Хроничната левкемия е бавно развиваща се форма на рак на кръвта и се характеризира с натрупване на левкоцити в костния мозък и кръвта.
Ако левкемията е придружена от увреждане на лимфоцитите, тогава заболяването се нарича хронична лимфоцитна левкемия, а в случай на увреждане на гранулоцити - хронична миелоидна левкемия.
Симптоми на хронична левкемия
Ходът на хроничната левкемия в някои случаи може да бъде асимптоматичен. Понякога може да има усещане за слабост и болезненост, увеличаване на далака, както и лимфни възли в медиастинума и шията.
В случай на по-нататъшно развитие на хронична левкемия се наблюдава намаляване на телесното тегло на фона на загуба на апетит, повишена слабост, нощно изпотяване и необичайно изпотяване, редовна треска, анемия, тежест в левия хипохондриум и усещане за пълнота, кървене.
Най-честите са еритремия, мултиплен миелом, миелоидна левкемия, лимфоцитна левкемия. По-рядко - хронична моноцитна левкемия, миелофиброза, остеомиелосклероза, макроглобулинемия на Waldenström.
Диагностика на хронична левкемия
Диагнозата на хроничната левкемия се основава на изследване на костен мозък и кръв. За да се определи вида на заболяването, се извършва допълнителен преглед.
Лечение на хронична левкемия
Веднага след като се установи диагнозата хронична левкемия, лечението започва незабавно. В напреднал стадий най-ефективна е терапията с миелозан. Лечението обикновено се провежда на амбулаторна база. Ако миелозанът не доведе до положителен резултат, се предписва миелобромол.
Когато хроничната левкемия навлезе в терминален стадий, цитостатиците се използват в различни комбинации.(VAMP, преднизолон и винкристин, рубомицин и цитозар). В началния етап на терминалния етап миелобромолът дава добър ефект.
Ако хроничната лимфоцитна левкемия показва повишаване на левкоцитозата и умерена лимфаденопатия, лечението започва с употребата на хлорбутин. При значително увеличение на лимфните възли се предписва циклофосфамид. Стероидната терапия е ефективна при хеморагичен синдром, автоимунни усложнения, но дългосрочната й употреба е противопоказана.
За лечение на лимфоцитна левкемия се използва левкоцитофереза, след която пациентите остават работоспособни и се чувстват добре в продължение на много години.
Хроничната моноритна левкемия не изисква специално лечение.