И (писмо) е
В древността букватаИе обозначавала не само обичайната гласна [i], но и несричкова кратка гласна и близка до нея съгласна [й]; От 16-ти век в Русия за разграничаването им се използва специален диакритичен знак, така нареченият "къс". В църковнославянския последователното и задължително разграничаване на използването на надписитеИиЖе узаконено от средата на 17 век; превод на българската писменост на гражданска през 1708-1711г. премахна горните индекси и обедини отновоIиY;Yе възстановен през 1735 г. (въпреки че не е бил считан за отделна буква от азбуката до 20-ти век).
В българската и македонската писменост се използва и надписì- служи за разграничаване на омоними, например:i- съюзът "и";ìе местоимението за “ней” и т.н. В някои компютърни шрифтове и кодировкиìсъществува като отделен знак, въпреки че в момента не е самостоятелна буква.
Произношение
Произношението на букватаИв различните езици е различно: от съвременните славянски езици само българският запазва доста стриктно произношение на древните звуци [i] и [ы] чрез „предназначените“ за тях буквиИиЫ.
В белобългарския вместо тази двойка букви се използватІиЫ.
В украински -ІиИ(където звуците [i] и [ы] се сливат в произношението в нещо средно, по-близко по звук до [ы], докато исторически се обозначават с букватаИ. Въпреки това, в резултат на промяна на други гласни, в някои случаи се формира нов звук, близък до произношението [i], за който се използва букватаІ).
В южнославянските езици звуците [i] и [ы] също съвпадат, но резултатът се произнася по-близо до [i] и се обозначава с букватаИ.
на българскив книжовния език букватаИосвен основното произношение [и] може да означава [s]:
- в началото на думите, ако се произнасят без пауза, а предходната завършва с твърда съгласна:без име(без [z y] meni),Иван Илич(Ива [n Y] lich);
- следw,w,c:мъж(мъж[мъж]k),кола(m[shy]na),номер([ci]fr).
НеударениятIобикновено съвпада сEилиIв произношението:lisaʹсе произнася по същия начин катоlesaʻ;lookиt— същото катоlookit.
Използвайте
Съюзътисе състои от тази една буква.