И защо изобщо дойдох тук?
Колега от друг автосервиз ми се обажда преди половин час и ми казва - веднага, казват, ще ти направя един ден. добре, имам само чаша кафе в готовност, имейлът е изпълнен с вкусен аромат. накратко, аз съм цялото внимание. Той казва, че снощи седяхме в работилницата, портите са отворени - все пак е пролет. Дотичва много младо разрошено момче и казва - имам го там. Това. почукване на нещо. можеш ли да помогнеш? Е, ние, казва той, си помислихме - добре, защо да не помогнем. хайде да поговорим. О добре! - казва момчето щастливо и добавя - Само не затваряйте портата. - и побягва Минава минута и иззад ъгъла се чува звук, нещо като смесица от стар армейски барабан и тенекиена тава, в която се удря с черпак, и ТОЙ тържествено се навива. Опел Караван осемдесет рошав години. Погледнато от всеки ъгъл. Вратата се отваря със стон на панти и момчето пита - добре, чухте как почуква. Механиците се качват в дупката и се ядосват - предната броня е скъсана, предният стабилизатор прилича на планински поток, а капакът на мотовилката и противотежестите на коляното мигат през огромна дупка в масления съд. Скъпо! - каза клиентът и хукна към багажника. Трябва да кажа, че изпод колата го наблюдавахме почти в целия му ръст през многобройните вентилационни и дренажни отвори в купето. Общо взето грабва туба с масло от багажника и никой няма време да каже и дума, като го налива в двигателя с ясно отработено движение. Майната му! - успя да каже само един от механиците, разтривайки очи. Не мога да предам речта на втория механик, защото на клавиатурата няма такива букви. Детето разбира какво има. бързо хвърля директно вяма от 50 гривни за механици, които се придържат към един на плешива глава, а към друг на яке и моментално са наситени с масло и мат, скача в колата, ключът за стартиране - двигателят се преобръща, издава умиращо скърцане и с лек дим и стартер - клин. Внезапно!
Човекът слиза от колата, от бокса излизат двама механици, които излъчват особена любезност и изразяват мнението си за случващото се на най-чист български език. Е, можеш ли поне да ме избуташ вкъщи? Аз живея точно зад вашата ограда. - плахо пита човекът, готов всеки момент да избегне парче желязо, летящо към него. И с радост! - казват механиците и с едно движение ще изхвърлят от кутията тленния труп на Опела.
По-нататък обичайната картина - през отворения прозорец човекът кара своя боливар, бутайки го към мястото на вечния, най-вероятно паркинг, а в багажника си почиват механици, които на най-чист български език дават ценни инструкции за ремонта на тази кола. Момчето изслуша всичко и каза - Какъв ден! Уби двигателя, изля два литра ново масло на земята, гръмна два и петдесет долара - И ЗАЩО ИЗОБЩО ДОЙДОХ ПРИ ТЯХ?