Иисусова молитва - Приказки - Детска стая - Статии - Училище на радостта
В. И. Цветкова
Сляпото момче, освен кравата Зорка, имало и други приятели. Ще разкажа за всички тях по ред. Котката Дик и котката Белонога непрекъснато се въртяха близо до краката му, не отиваха никъде. Ако през зимата сляпо момче излезе в кошарата на Зорка, те го чакаха на прага. Щом вратата изскърца, веднага хукват към момчето, колкото могат. Обичаше да седи не на стол, а на пода. Котките бяха щастливи от това, потъркаха страните си, мъркаха, седнаха на краката му.
Когато момчето имаше нещо годно за ядене в джоба си, то го изваждаше от джоба си, винаги го духаше от трохите, кръстеше се и казваше: "Господи, благослови!" Така правеше винаги. И тогава той изяде себе си и даде на котките парче.
Ако сляпото момче ставаше през нощта да се моли, докато всички спят, Дик и Белоногата го намираха и сядаха до него, обръщайки лицата си към иконите. Тръгнаха всички заедно: момчето да спи на печката (или през лятото на леглото) и да плаши котките под пода на мишките.
През пролетта и лятото те излизаха навън с момчето и ходеха от двете страни на краката му. Така котките повели момчето по пътеката към кладенеца. В кладенеца беше трудна, но необходима работа. Понякога трябваше да изтеглим до двеста кофи вода, защото в градината растяха много зеле, краставици, домати, лук и всичко останало. Семейството е голямо.
И сега слепият брат получава вода от кладенеца, а по-малките сестри, братя се състезават и я изливат в леглата си, дупки. Винаги беше весело, насърчи слепият брат и похвали поливачите за добрата работа.
И когато по-младите се умориха и попитаха:
- Ще свършим ли скоро?
На което той отговори:
- Не, наляха само половината.
Поливачите му възразиха:
- Не, не, всички напоени. Не го виждаш!
Усмихнато сляпо момчеказах:
Виждам, поливайте пак леглата си, иначе чувам да питат: пийте, пийте!
Децата слушат и дори лежат с ухо до градинското легло и наистина чуват, че земята "седи" от топлината. След това отново напоиха и земята вече не поиска вода.
Сляпото момче изведнъж каза на сестрите и братята си:
- Това е, вземи последната кофа и свърши.
Как разбра, че леглата са напоени с вода? Оказва се, че той е прочел Иисусовата молитва: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй мене, грешния!“ Подгответе камъчетата предварително и ги поставете в подножието. Като извади кофа от кладенец, той ще каже молитва и ще изхвърли камъче от крака си. Когато камъчетата свършат, тогава всичките двеста кофи с вода се изваждат. Тази влага е достатъчна за градината, а за душата чета молитва двеста пъти. Така го вразуми Господ: той, слепият, ни защити с духовните си очи.