Икономически и социален съвет (ECOSOC), Съвет по попечителство, Международен съд (ICJ) на Обединените нации (оригинал
Съвет на пазителите
Това е единственият от основните органи на ООН, който от самото начало на основаването на организацията е създаден като временен. Основната задача на този съвет е да управлява и контролира териториите, които са включени в доверителната система. Доверителните територии са колонии от държави, които са загубили в световната война и съответно преди индивидуалните споразумения са били прехвърлени на отделни държави под контрол. Основната цел на системата на попечителството е да подготви тези територии за независимост или самоуправление. Настоятелството е упълномощено да разглежда докладите на органа, който управлява попечителската територия, да приема петиции и да ги разглежда по същество. За да наблюдават изпълнението на споразуменията, представители на Съвета организират периодични посещения на тези територии. Системата за попечителство и дейността на Съвета по попечителство са доста показателни за ООН и станаха още едно доказателство за желанието на ООН да играе ролята на една наистина глобална организация. Преди това робските територии бяха практически извадени от контрола на международната общност, които бяха под контрола на страните майки. Осигуряването на световен мир и ред в такива условия е доста проблематично. От тази гледна точка системата за попечителство може да се разглежда като опит на ООН да разшири влиянието си върху възможно най-голяма част от света. Друг символичен аспект на системата за попечителство може да се счита за факта, че Хартата на ООН за първи път закрепи идеята за предоставяне на независимост на несамоуправляващи се територии много преди началото на процеса на деколонизация и консолидирането в международното право на универсалния принцип за правото на нациите на самоопределение. Това, между другото, е разликата между системата на настойничество и мандатната система, която беше въведена под егидата на Обществото на народите.
По отношение на секретариата на ООН, ръководен от неговия генерален секретар, характеристиките на административния орган на МО, дадени по-горе, са най-общо характерни за съответния орган на ООН.
Международен съд (ICJ) на ООН (в оригинала на Устава на ООН на английски - Court of Justice)
Това е основният съдебен орган на ООН. Международният съд се състои от 15 съдии, които се избират едновременно от Общото събрание и Съвета за сигурност от кандидати, включени в списък от национални групи. Всяка национална група номинира не повече от четирима кандидати. Това означава, че при избора на съдии тяхната националност играе определена роля. Освен това в UNIC не трябва да има двама граждани на една и съща държава. Други съществени критерии са квалификацията на съдията и представителството на всички правни култури по света. За избрани се считат кандидати, получили абсолютно мнозинство от гласовете и в двата органа. Мандатът на съдиите от Международния съд е девет години с възможност за последващо преизбиране. На всеки три години се преизбират петима съдии, чийто мандат е изтекъл. По този начин се поддържа известна приемственост, която позволява нормалната непрекъсната работа на съда. При изпълнение на функциите си съдиите не могат да заемат други длъжности. Доказателство за тяхната независимост е фактът, че съдиите от Международния съд изпълняват задълженията си не като представители на държавата, а като представляващи себе си. Международният статут на съдиите е подсилен с подходящи привилегии и имунитети. Тоест гражданството на съдиите по никакъв начин не трябва да засяга дейността им като независими служители.
В своята дейност Международният съд се ръководи от своя собствена Харта, която е неразделна част от ХартатаООН. По този начин се подчертава определена характеристика на Международния съд в сравнение с други основни органи на ООН, неговата автономност и независимост, което е обективна характеристика на всеки съдебен орган. Символичен индикатор за това явление може да бъде и фактът, че за разлика от други основни органи на ООН, разположени в Ню Йорк, седалището на Съда се намира в Хага. Наличието на собствен учредителен акт даде възможност на държави, които не са членки на ООН, да станат негови членове. Това със сигурност може да се разглежда като положително развитие, тъй като даде възможност на държави, които по една или друга причина не са били членки на ООН, да се почувстват пълноправни участници в международните отношения и допринесе за последващото им влизане в ООН. Ярък пример е Швейцария, която, като страна по Хартата на Международния съд, едва през 90-те години на ХХ век. стана член на ООН.
Правомощията на Международния съд се разделят на две групи:
1. Международният съд разглежда спорове между държави. В същото време само държави и само тези, които са страни по Статута на Съда, могат да бъдат страна по спора. Признаването от държавите на юрисдикцията на Съда е предпоставка за приемане на дело за разглеждане. Международният съд не може да гледа дело без изрично съгласие. Решението на Международния съд, както всеки друг съд, е задължително за страните по спора. То обаче не може да се тълкува разширително: такова решение не може да играе ролята на прецедент, то е задължително само за страните по спора и само в този случай.
2. В допълнение към разглеждането на спорове, друга важна насока в упражняването на правомощията на Международния съд е предоставянето на консултативни становища по всякакви правни въпроси поискане на Общото събрание, Съвета за сигурност или друг орган на ООН в съответствие с неговия Устав. Това право принадлежи и на специализираните агенции на ООН и MATATE. Консултативните становища на Международния съд са важно средство за тълкуване на Устава на ООН, както и спомагателен източник на международното право.
По този начин, анализирайки дейността на ООН, нейния механизъм, системата от органи от гледна точка на задачите, възложени на тази организация, можем да направим основния извод, че вътрешният организационен механизъм на ООН, процедурата за вземане на решения, формите на контрол върху изпълнението на решенията като цяло отговарят на изискванията на днешния ден, но много елементи на съвременната универсална система за гарантиране на мира и сигурността в света, която е въплътена в ООН, изискват реформа. Необходимостта от промяна се дължи на факта, че е изминал значителен период от време от края на Втората световна война. Тази система, както виждаме, фиксира интересите на участниците на международната арена, тяхното подравняване на силите на нивото от 1945 г. И това е ясно залегнало в Устава на ООН, което често води до факта, че решенията, които ООН взема днес, не винаги адекватно отчитат интересите и баланса на силите на нивото от началото на 19 век, съответстват на настоящата ситуация. Броят на членовете на ООН се е увеличил почти четири пъти. Държави, които към момента на края на войната не са имали значително влияние върху международните отношения или изобщо не са съществували, притежаващи значителен икономически потенциал, докато политическата им тежест не е пропорционална. Обратно, ролята на отделните държави и региони в следвоенния период в решаването на неотложни проблеми на международните отношения намаля. Необходимостта от реформиране на ООН е реакцията на световната общност към тяхпромени. Международната система за мир и сигурност ще функционира ефективно, ако отразява и защитава интересите не само на мнозинството, но и на всички субекти на междудържавните отношения. В допълнение към този критерий за реформа в ООН трябва да се работи за повишаване на ефективността на организацията. От тези позиции най-важният орган, който изисква промени, е Съветът за сигурност на ООН.