Имат ли нужда от реформи в беларуските системи за средно образование и готово ли е обществото за тях?
Системата на средното образование в Беларус се нуждае от промени, които не могат да бъдат козметични. И нито властите, нито обществото са готови за сериозни реформи, казват експертите.
Спрямо учебната 2014/2015 година броят на учениците, които ползват услугите на преподаватели, намалява, показва проучване на Националния институт по образованието, пише Утре на твоята страна.
Проучването показа, че 30% от десетокласниците посещават занятия с преподаватели, което е с 12% по-малко от предходната година.
Не е изключено обаче причината да не е в подобряването на подготовката в училище, а в икономическата криза, която не позволява на много семейства да намерят пари за допълнително образование на децата си.
Лошото качество в училище се коригира от преподаватели
Експерт в областта на образованиетоВладимир Дунаев смята, че учителите работят върху грешките за училището. И това се случва особено активно, след като в резултат на „реформата“ от 2008 г. в Беларус беше премахнато специализираното образование.
Малко хора влизат в престижни специалности без преподаватели, за повечето кандидати подготовката в училище не е достатъчна.
„Оказва се, че можете да получите висококачествено висше образование, ако плащате за средно образование“, казва експертът. „И това подкопава конституционните основи.
Особено цинични, според Владимир Дунаев, са платените кръгове в училище за подготовка за централизирано тестване.
Властите изпитват дискомфорт и се опитват да го преодолеят, като говорят, че масовото обучение е временно явление и ще се справят с него, като върнат специализираното образование.
„В Беларус са открити повече от хиляда специализирани класове“, каза вицепремиерът на БеларусНаталия Кочанова в ефира на програмата"Картина на света" на телевизионния канал "RTR-Беларус". — Това ще позволи изучаването на предмети на по-високо ниво и може би по някакъв начин ще реши проблема с обучението в страната.
Според вицепремиера Беларус има много добро ниво на образование и преподавателите в никакъв случай не са заместител на учителя. Те, казва Наталия Кочанова, в по-голяма степен учат децата да решават тестове, отколкото да разширяват кръгозора им.
Местни профили
От новата учебна година в белите български училища ще започне да се разширява профилираното обучение. По думите на вицепремиера то ще е насочено основно към осигуряване на основно завършено образование в 9 клас, а приемът в 10 и 11 клас ще е според желанието и възможностите на ученика.
Тамара Мацкевич , заместник-председател на Беларуското училище Tavarystvo, смята, че от времето, когато профилното обучение беше отменено, Беларус е загубила много - учители, способни да преподават в такива класове, методически материали и учебници.
Профилирането е световна тенденция, но в Беларус, според министъра на образованиетоМихаил Журавков, изразен в ефира на телевизионния канал Беларус 1, този процес трябва да бъде постепенен.
Сега учениците от 37% от паралелките на белобългарските училища са обхванати от профилирано обучение.
Тамара Мацкевич обръща внимание на факта, че в Беларус има малък набор от профили: хуманитарни, математически, биологични.
- И в Швеция проучват нуждите на пазара на труда и съобразно това създават профили. Например в определени региони учениците са ориентирани към обещаващи перспективни области на икономиката - туризъм и кулинария. Това е необходимо, за да не напускат жителите района, а да го развиват, смята експертът. — В Беларус няма нито единструктура, която може самостоятелно да взема такива решения, така че е трудно да си представим, че профилите се различават в различните региони.
В страната има само един профил на принципа на професионализма – педагогическият. И сега, както каза Михаил Журавков, се обсъжда възможността за предоставяне на обезщетения за прием в педагогически специалности на завършилите специализирани педагогически паралелки.
Шокът от PISA ще спаси ли белобългарското училище?
Нито властите, нито обществото в Беларус са осъзнали напълно необходимостта от подобряване на качеството на образованието, смята Владимир Дунаев.
- Една съвременна програма за средно образование не може да се учи за 11 години (през 2008 г. 12-годишното обучение беше отменено). А обществото като цяло живее в сталинската десетилетка. Все пак беше друго време, други изисквания за подготовка и друг обем информация, която децата усвояваха. Хората идеализират образователната система, защото искат да изглеждат по-умни и по-добри, отколкото са.
Както длъжностните лица, така и отделните граждани могат да бъдат отрезвени от резултатите от тестовете в рамките на международната система за оценка на качеството на образованието PISA, към която Беларус планира да се присъедини през 2018 г.
— Шокът от PISA може да постави под съмнение високото качество на образованието на учениците в Беларус, — казва Владимир Дунаев.
Тамара Мацкевич също смята, че шокът от PISA може да бъде полезен, ако към резултатите се подходи внимателно.
„В тези страни, където се проведе проучването, те направиха изводи и коригираха образователните програми“, подчертава тя.
Международната програма за оценяване на учениците (PISA) е тест, който оценява грамотността на 15-годишните ученици по света и способността им да прилагат знанията на практика. Провежда се на всеки три години.В много отношения изводите се отнасят до практическото използване на знанията.
Учителите: Родителите са виновни за липсата на знания
Липсата на необходимите житейски умения у белите български ученици косвено се потвърди и от републиканското наблюдение на нивото на учене на учениците през учебната 2014/2015 г. Изследвано е и качеството на обучението по предмета „Математика“. Предмет на оценяване бяха знанията и уменията, придобити от учениците в пети клас. В наблюдението са участвали 975 ученици от VI клас.
Оказа се, че учениците трудно изпълняват задачи с графично представяне на информация (диаграми, диаграми), не могат да прилагат математическите знания за решаване на практически житейски проблеми.
Например само 0,7% от учениците са решили правилно следния проблем: „Семейство от трима души от Минск реши да си вземе ваканция в Анапа през лятото. Посъветвайте ги как ще бъде по-евтино да стигнете до Анапа: с влак или с кола. За изчисления използвайте информацията по-долу.
1. Разстоянието от Минск до Анапа е 2100 км.
2. Разходът на бензин на 100 км е 8 литра.
3. Цената на 1 литър бензин е 10 000 рубли.
4. Цената на един билет за пътуване с бързия влак Минск
- Anapa е равна на 1300 хиляди рубли.
Само всеки десети ученик изпълни правилно задачата, в която беше необходимо да се посочи дължината и ширината на правоъгълника и да се намери стойността на числови изрази (периметър и площ на правоъгълника).
Интересно е, че учителите по математика виждат причините за затрудненията на учениците преди всичко във външни фактори: недостатъчно развити умения за четене, недостатъчен родителски контрол върху подготовката на учениците за обучение и липса на учебни помагала по предмета.
Въпреки това, когато оценяватезнания на значителен брой деца, можем да говорим за неспособността на училището да подготви учениците на подходящо ниво.
Експерт: Беларусите се страхуват повече от реформи, отколкото от лошо образование
Системата на средното образование в Беларус се нуждае от промени, които не могат да бъдат козметични.
„И все още чуваме противоречиви твърдения за оценката на образованието“, отбелязва Владимир Дунаев.
Например думите на държавния глава, че в сферата на образованието всичко е наред и няма нужда нищо да се променя, противоречат на думите му, че сферата на образованието „трябва да отговаря на изискванията на съвременността“.
- Властите няма да се стремят към промяна, докато не бъдат подтикнати към това. Народът на Беларус се страхува повече от реформите, отколкото от дефектното образование. Така не правителството, а обществото е основният виновник за консервирането на образователната система и за това, че не се провеждат реформи. Те няма да се провеждат, ако е възможно това да не се прави, - заключава Владимир Дунаев.