Инфекциозни болести - Безопасност при спешни случаи от природен произход - Детски
Масовото разпространение на инфекциозни заболявания сред хората, селскостопанските животни или растенията може да доведе до извънредни ситуации.
Инфекциозни (заразни) болести - заболявания, възникващи от въвеждането в макроорганизъм (човек, животно, растение) на жив специфичен инфекциозен агент (бактерии, вируси, гъбички и др.).
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ИНФЕКЦИОННИТЕ БОЛЕСТИ Чревни (фекално-орални) инфекции: Патогенът се екскретира с изпражнения или урина. Фактори на предаване са храна, вода, почва, мухи, мръсни ръце, предмети от бита. Заразяването става през устата. Коремен тиф, паратиф А и В, дизентерия, холера, хранително отравяне и др.
Инфекции на дихателните пътища или въздушно-капкови инфекции Предаването става по въздушно-капков път или въздушно-капков прах. Грип, морбили, дифтерия, скарлатина, едра шарка и др.
Инфекции, пренасяни по кръвен или векторен път Причинителят се предава чрез ухапвания от кръвосмучещи насекоми (комари, кърлежи, въшки, комари и др.) Сипсис и възвратна треска, малария, чума, туларемия, кърлежов енцефалит и др.
Зоонозни инфекции Болести, пренасяни от ухапвания Бяс
Контактно домакинство Болестите се предават при директен контакт на здрав човек с болен, при който инфекциозният агент преминава към здрав орган. Няма фактор на предаване Инфекциозни кожни и венерически болести, предавани по полов път (сифилис, гонорея, хламидия и др.)
Инфекциозните заболявания се характеризират с интензивността на тяхното развитие и разпространение (епидемичен процес). Епидемичен (епизоотичен, епифитотичен) процес - непрекъснат процес на възникване и разпространение на човешки инфекциозни заболявания(животни, растения), подкрепени от наличието и взаимодействието на три съставни елемента: източник на причинителя на инфекциозно заболяване; пътища за предаване на инфекциозни агенти; податливи на този патоген хора, животни, растения.
Източникът на инфекциозния агент е организъм (болен човек, животно, растение), в който патогенът не само персистира, размножава се, но и се освобождава във външната среда или директно се предава на друг възприемчив организъм. Но не само болните хора могат да имат патогенни микроби и да ги отделят, но и тези, които не показват признаци на заболяване - така наречените бактерионосители, които представляват голяма опасност за другите, тъй като е много по-трудно да се идентифицират от пациентите. Понастоящем са известни пет начина на предаване на инфекции: фекално-орален; във въздуха: течност: контакт или контактно домакинство; носители на зоонозни инфекции.
ОСНОВНИ ПЪТИЩА НА ПРЕДАВАНЕ И ТЕХНАТА ХАРАКТЕРИСТИКА
Чувствителност - способността на човешкото тяло, животно, растение да реагира на въвеждането, размножаването и жизнената активност на патогенни микроорганизми с комплекс от защитни и адаптивни реакции, развитието на инфекциозен процес.
Разликата между инфекциозните заболявания и всички останали се състои в това, че тялото след възстановяване става имунизирано срещу повторното въвеждане на микроорганизма, причинил заболяването. Този имунитет се нарича имунитет.
Имунитетът е набор от инхибиторно-адаптивни реакции, които възникват в отговор на строго определен антигенен стимул под формата на патоген или изкуствено въведен антиген (ваксина или токсоид).
Друга разлика между инфекциозните болести и другите е бързото им разпространение. масово разпространение,значително по-висока от нормалната заболеваемост се нарича епидемия. Ако обхване територията на цяла държава или няколко държави, това вече е пандемия.
При възникване на масови инфекциозни заболявания винаги има епидемично (епизоотично, епифитотично) огнище, т.е. местоположението на източника на инфекциозния агент, помещенията и територията с намиращи се там хора (животни, растения), които имат тази инфекция.
В епидемичен (епизоотичен, епифитотичен) фокус се провежда набор от мерки, насочени към локализиране и елиминиране на това заболяване (ежедневен преглед, диагностика, карантина, наблюдение, ваксинация, лечение, дезинфекция и др.). Профилактиката се провежда в три основни направления: мерки за премахване на огнището на инфекцията; мерки за изключване (прекъсване) на пътищата на предаване на инфекциозния агент; мерки за повишаване на имунитета на хората и животните (имунизация).
ПРОТИВОЕПИДЕМИЧНИТЕ (ПРОТИВОЕПИЗООТИЧНИТЕ) И САНИТАРНО-ХИГИЕННИТЕ МЕРКИ В ФОКУСА НА БАКТЕРИАЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВКЛЮЧВАТ: - ранно откриване на болните и съмнителните за заболяването чрез обикаляне на дворове (апартаменти); засилено медицинско и ветеринарно-санитарно наблюдение на заразените, тяхната изолация, хоспитализация и лечение; - санитарна обработка на хора (животни); - дезинфекция на дрехи, обувки, предмети за грижа и др.; - дезинфекция на територия, конструкции, транспорт, жилищни и обществени помещения и др.; - установяване на противоепидемичен режим на работа на лечебно-профилактични и други лечебни заведения; - дезинфекция на хранителни отпадъци, отпадъчни води и отпадъчни продукти на болни и здрави индивиди; - санитарен надзор на съответния режим на работа на предприятиятаподдържане на живота, индустрия и транспорт; - стриктно спазване на санитарно-хигиенните норми и правила, включително щателно измиване на ръцете със сапун и дезинфектанти, пиене само на преварена вода, хранене на определени места, използване на защитно облекло (лични предпазни средства); - извършване на санитарна и образователна работа. ОРГАНИЗИРАНЕ И ПРОВЕЖДАНЕ НА КАРАНТИННИ МЕРКИ Видът на патогена определя общата система от режимни мерки - карантина или наблюдение - и реда за тяхната отмяна. Наблюдение - прилагане на засилено медицинско (ветеринарно) наблюдение, частична изолация и ограничителни мерки, лечебно-профилактични и противоепидемични мерки, насочени към елиминиране на източника на инфекция. Периодът на карантина и наблюдение зависи от продължителността на инкубационния период на заболяването и се изчислява от момента на изолиране (хоспитализация) на последния пациент и завършване на дезинфекционната обработка на огнището. Карантина - прилагането на комплекс от режимни, административни, противоепидемични, антиепизоотични, санитарно-хигиенни, терапевтични и превантивни мерки, насочени към изолиране и елиминиране на източника на инфекция. Карантинният режим се въвежда при чума, холера, шарка и други силно заразни инфекции. Карантина в първия етап от развитието на епидемичния процес се въвежда и при масови заболявания от туларемия, бруцелоза, сап, мелиоидоза, пситакоза, тиф и възвратна треска. Основната задача на карантината е да предотврати разпространението на инфекцията както вътре, така и извън огнището.