Интернет блогът като инструмент за политическа борба
Руска версия →
Широкото използване на интернет може коренно да промени заобикалящата ни реалност. Интернет е в състояние да промени фундаментално не само съществуващия държавен и световен ред, не само да унищожи онази част от съвременната култура, морал, политика и наука, която се основава на "статуса" като основа на човешките отношения, но и да трансформира възприемането на времето и пространството в човечеството.
Всъщност блоговете се превърнаха в творческо развитие на идеята за интернет форуми в посока на тяхната индивидуализация, овластяване на отделните потребители. Очевидно тяхната популярност е свързана и с повишеното желание на съвременния човек за себеизява, за самостоятелно формиране на своя кръг от контакти и кръг от източници на информация. Блоговете просто предоставиха удобни технически възможности за това.
Вече са създадени няколко десетки „политически“ общности – в частност org_ru_politics, politclub, politika, politnauka, ru_politanalys, ru_politic, ru_politics и др. Очевидно този „политически бум“ на блоговете е свързан с промените, настъпили през последните години в българското информационно пространство.
В чужбина много политици използват LJ като средство за комуникация и увеличаване на популярността си. Има дневници, отворени от името на Хилари Клинтън, Ангела Меркел, Сеголен Роял и дори Махмуд Ахмадинеджад. Списъкът на българските политици също постепенно се разраства: Виктор Алкснис (v_alksnis), Никита Белых (belyh), Гари Каспаров (kasparov_ru), Леонид Невзлин (nevzlin), Валерия Новодворская (vnovodvorskaia), Евгений Ройзман (roizman), Виктор Шендерович (shenderovich) и др.. Сред тях има не само опозиционери, но и такива, които пропагандират официални възгледи. Например,Много потребители, които си сътрудничат с Фондацията за ефективна политика на Глеб Павловски (FEP), поддържат свои собствени дневници, по-специално Павел Данилин (leteha), Максим Кононенко (mrparker, maxim-kononenko), Тимофей Шевяков (tarlith) и др. Съвсем наскоро дневникът на Владимир Жириновски беше отворен на blogs.mail.ru (http://blogs.mail.ru/mail/zhirinovskyw/ ).
Освен това има много дневници на отделни политически движения и партии - "Другата България" (anotherrussia), Яблоко (ru_yabloko), Националболшевики (ru_nbp - закрито), "Защита" (ru_oborona), Партия на развитието (ru_partrazvi), "Български радикали" (radikaly), "Евразийски младежки съюз" (rossiaS), Съюз на десните сили (ru_sps), различни близки до властта ви движения, като "Вървем заедно" (idushie_vmeste) и "Млада гвардия" (molgvardia). Отделно бих искал да спомена партията SPS, която според мен много активно използва различни интернет технологии в своята дейност. Очевидно това се дължи на факта, че СДС напоследък губи своята популярност и може да е на ръба на маргинализацията, а интернет остава последното място за активно участие в политическия живот.
Основната задача на такива сайтове е да привличат поддръжници, да им предоставят информация, да координират действията по време на събитията. По време на подготовката на "Българския марш" например беше разпространена инструкция с призив хиляди симпатизанти да се съберат на една от станциите на московското метро. За щастие този сценарий е отменен. В деня на това събитие българският сектор на LJ спря работа. Случайно или не, но прекъсването на един от комуникационните канали явно наруши координацията на действията на протестиращите.
Тъй като много опозиционни движения и партии са в разпад, за тяхсега е много важно да се разработят тези системи от идеи и ценности, които биха били привлекателни за възможно най-голям брой поддръжници.
Например продължава дългогодишният диалог между привържениците на СПС и Яблоко. SPS се опитва да актуализира имиджа си, търсейки нови идеи и технологии. В това отношение изявленията на Никита Белих в дискусията на тема „Защо политиците живеят в LiveJournal?“ са типични. Той по-специално отбеляза: „Експертните оценки често са много интересни. (.) Дублирам много от нещата, за които говоря на срещи с избиратели, на различни кръгли маси, в моя LJ изцяло. (. ) Обединена България или някои от представителите на висшия ешелон на властта нямат проблеми с изразяването на мислите си, нямат проблеми с представянето на информация и няма риск тази информация да бъде по някакъв начин модифицирана, изкривена или нещо друго ”( http://www.sps.ru/? > В повечето случаи е невъзможно да се провери автентичността на такива материали поради липсата на инструмент, способен да филтрира потока от информация.
Недостатъците включват факта, че LJ често съдържа така наречените „фалшиви“ дневници, които използват или имена на известни политически фигури, или име, подобно на блог от реалния живот, за да привлекат интернет потребителв дневника си, за да съобщите съзнателно невярна или непроверена информация. Освен това потенциалният посетител може дори да не предполага, че е попаднал на грешния блог. За това може да се използва подобен дизайн и структура на дневника. Пример за фалшив блог е дневникът на V.V. Жириновски на jirinovski.livejournal.com и G.A. Зюганов в zyuganov-g-a.livejournal.com.
Познаването и използването на възможностите на интернет в политическата им дейност се превърна в показател за напредъка на политическите партии и движения. Не всички политически сили в страната осъзнаха, че интернет не е просто място, където можете да пуснете поредната листовка, а мощен информационно-пропаганден инструмент за провеждане на политическа кампания, който съчетава (особено в бъдеще) възможностите на телевизията и печатните медии. Мрежата е и подходящо място за публикуване на информационни материали, изразяващи мнението на дадена партия, нейните политически програми, изявления, агитационни и пропагандни материали, фото, телевизионни и аудио материали. Можем да отбележим и възможността за диалог и обмен на мнения чрез електронна поща, различни форуми, интернет блогове, чатове, електронни пощенски списъци и др.
Така блоговете започват да играят все по-видна роля в обществения и политически живот. В същото време блогосферата, която се е развила спонтанно в момента, според мен трябва да се култивира, да се изкоренят нецензурните форми на изказване, грубостта и проявите на екстремизъм. Това обаче не трябва да се прави от длъжностни лица, а преди всичко от самите членове на онлайн общностите.