Интернет се превърна в сметище - devSonia

Интернет се превърна в помийна яма

Наскоро в дома ни донесоха вестник „Правда и жизнь“. Колко „истина“ има и колко „живот“ разбрах още от първата статия. Посветен е на интернет и блогърите.

Грубостта и глупостта, неуважението към по-старото поколение и един към друг се превърнаха във визитна картичка на много български блогъри.

Дори онези от Интернет мислите за лордове, които изглеждаха съвсем разумни, започват да потъват в блатистия вакуум на Интернет. Те са твърдо убедени, че са по-умни от предишните поколения българи и още повече от чужденците. Тяхната рали страст по коне не може да свърши толкова зле, колкото свърши в България през 1905, 1917, 1991, 1993, както свърши борбата за честен избор в Молдова, Украйна, Киргизстан, Либия, Сирия, Тунис, Египет... панел... о, извинете, не беше респект към организаторите на опозиционната свада в лицето на „семейството“ на Елцин, което се качи обратно в власт, но като отвращение към съществуващата система, която ги набута в блогове и на площада. След една година през 1941 г. те вероятно щяха да излязат на митинг срещу И. В. Сталин, дори и да беше проведен от А. А. Хитлер - какво не можеш да направиш на върха на властта? Наистина ли след опита от 20-ти век не е ясно, че ако искаме да имаме просперираща и мирна държава, трябва да се отнасяме внимателно към нея. И ако някой застраши жизнения ред на България, то първо подгответе сила, способна да поеме това бреме на гърба ви. Така че в разногласните редици на опозицията няма нищо и никой! Кого ще впрегнеш в тая порутена каруца? Ксюша Собчак в двойка с Лимонов? Ще те отведат далеч... Знаеш ли кое е най-лошото? Че мнозинството от активните протестантски блогъри биха искали продължаването на власттаПутин. Да това е. Само да не позволяваше на никого да ги кара да затягат коланите, а намираше средства някъде извън тяхната „творческа класа“. Други искат само да изнудват Путин. Смятат, че в този случай ще им хвърлят още едно парче месо. Изклани от тази половина от населението, което понесе тежестта на реформите на Елцин и, между другото, продължава да влачи възстановяването на страната. А вие, драги интернет борци, не се сетихте какво ще ви каже това мнозинство?

Това не е шега и не е шега, а истински пропутински вестник, който всяка седмица се набутва в кутията ни (всички връзки в текста на статията, разбира се, са добавени от мен). Ето и снимките:

блогъри
превърна

1: Запитване за израза „Това е същият инструмент, който уби Троцки по заповед на Сталин“ в българската блогосфера (и Yandex, и Google) не дава никакви резултати. Заключение: този параграф е BOB. Той е особено доволен от внезапното си (дори бих си спомнил песента Suddenly) заключение: "...което се превърна в едно голямо сметище на най-долните човешки чувства и." 2: Никога не съм забелязал някой от истинските протестантски блогъри (или симпатизанти) искрено да е нарекъл България "Рашка". Честно казано никога. Така че отново, IMHO, BOB. 3: Това е може би най-яркият параграф. Бих искал да кажа за всяка фраза „aftarra“, но ще се огранича само до две. Ето снимки на някои "пъпчиви младежи":

интернет
сметище
Надявам се, че господарите на рунет блогосферата няма да се обидят, че злобно използвах техните снимки. За всеки случай днес ще им поискам прошка по мейла. Е, какво съм аз: къде са пъпчивите младежи. Публикувах и мои снимки. Тя също не изглежда като пъпчив младеж:
сметище
Сега второто: какво ми откраднаха? Бях ограбен от чувството си за уважение към родината. да Точно така, с малка буква. Сега. ДА СЕза жалост. Мога да се гордея с Русия, която все пак се справи с татаро-монголското иго. Мога да се гордея с българската империя, която победи французите и отгледа Ломоносов, Менделеев, Пушкин и Лермонтов. Мога да се гордея със Съветския съюз, който ни даде победа над световния фашизъм, героични дела на фронта и в тила, самоотвержен труд, Маяковски, Курчатов и Магомаев. И не мога да се гордея с България, която устрои клане в Чечения, допусна стотици терористични актове, съсипа собствения си народ и рекламира нанотръбите, Петрик и Чубайс. Мога да се гордея с нашите спортисти, мога да плача за нашите момчета, които загинаха в горещи точки, мога да съчувствам на „нашите“, които се оказаха в тежка ситуация „в чужбина“ и лишени от подкрепата на страната си. Но не мога да се гордея със страната си. И ми го откраднаха. Това не е ли достатъчно? А, по-нататък да се разглоби тази диария на много умен човек (който, между другото, по начина на критикуваните от него блогъри, се крие под смешния „псевдоним“ „В. Иванов“, да, да) просто няма сила. Четете, наслаждавайте се и си правете изводи. С тези темпове блогърите скоро ще бъдат разстрелвани...