Искам да се самоубия (Николай Владов)
Е, защо искам да се самоубия толкова много, Не мога да разбера какво се случва с чувствата ми, Мозъкът ми не иска да ми служи на този свят, Очите ми, на светлината на слънцето, станаха тъпи
Но има още малко време, за да направя удар И да насоча живота си в посоката на друг, Но просто набирам скорост точно там в страничното натискане, И отново, изхвърлен от пътя към слепия поташ
Опит след опит, вече няма живо място Очите ми се завъртяха от болка И сега, още един тласък, кръв бликна като пяна И една сълза се спусна по бузата ми
И така, какво е наказанието? Как мога да напредна? Как да измамите невидими врагове? Очите ми вече са замъглени и сърцето ми се къса... Животворната кръв вече не тупти по стените на вените
И в небето птица полетя с крила, махайки Прохладен ветрец леко раздвижи тревата Мигам, гледам към хоризонта, има дъга от цветове За това, за мен, поне веднъж, още един шут,
Но слабостта сграбчи тялото, страхът се спотаи в сърцето, Коленете се огънаха като нож И сега ударих земята, виейки от болка. Кой може да ме излекува с олово?
За последен път, за последен момент Последен опит И пак встрани, и пак надолу Време е да напишем прощална картичка
Време е да се подготвя за това, което няма да видя отново: Влюбеното око на момичето, нейната прощална сълза, Нощното небе, облаците, мечтата, която любовта създаде Да. ... Няма да видя, няма да чуя, никога няма да узная
Но нещо между тях внезапно започна да бие в сърцето ми И кръвта започна да тече, изпълвайки вените ми Вероятно в гърдите ми надеждата се събуди И разпръсна всички стени и препятствия отстрани
В очите огънят започна да блести като отражение на звездите Разпадайки се на малки парчета, мъглив воал В гърдите внезапно се пробуди желанието за любов И искам да изпълня пиесата си с цялото си сърце.