История на машинния превод

Кратка история на машинния превод
Машина или по-скоро превод, направен въз основа на някакъв алгоритъм, като правило е писмен превод, тъй като в резултат обикновено получаваме писмен текст, понякога този текст впоследствие се озвучава от синтезатор на реч. То обаче не се извършва от преводач, а от специална компютърна програма. Съвременните програми за компютърен превод са доста напреднали, но все още не могат да решат най-трудната задача на процеса на превод: изборът на контекстуално необходима опция, която във всеки текст се дължи на много причини. Понастоящем резултатът от този тип превод може да се използва като чернова на бъдещ текст, който ще бъде редактиран от преводача, както и като средство за получаване на абстрактна, обща представа за темата и съдържанието на текста в екстремна ситуация на отсъствие на преводач.
1947 - възникване на машинния превод като научно направление. Уорън Уивър, директор на отдела по естествени науки на Фондация Рокфелер, написа писмо до Норберт Винер, в което смята задачата за превод на текстове от един език на друг като друга област на приложение на техниката за дешифриране. Това предизвика бурни дискусии. 1947 - А. Буут и Д. Бритън разработват подробен код за машинен превод дума по дума.
1952 - Първата конференция, посветена на машинния превод, се провежда в Масачузетския технологичен институт.
1954 - Джорджтаунски експеримент - представя първата система за машинен превод, IBM Mark II. Тази българо-английска система имаше речник от 250 единици и 6 граматични правила. Следващото десетилетие беше време на бързо развитие на машинния превод
1966 - Американски комитет по проблемитеAutomated Speech Processing публикува доклад, в който се заключава, че годините изследвания на машинния превод не са дали очакваните резултати. Това води до спиране на публичното финансиране. Докладът значително забави развитието на машинния превод като цяло.
1970–80 - „Ренесанс“ на машинния превод, свързан с развитието на компютърните технологии. Учените си поставят по-реалистични цели и се фокусират върху участието на човека в процеса на автоматична обработка на текст. Разходите за разработване на системи за машинен превод в САЩ, Европа и Япония възлизат на десетки милиони долари.
1991 - Създадена е фирма Промт в България. Гръбнакът му беше съставен от служители на лабораторията по инженерна лингвистика на Ленинградския педагогически институт. А. И. Херцен. Година по-късно компанията печели търг на НАСА за доставка на системи за машинен превод от английски на български. Сега тя е една от водещите системи, призната не само в България, където практически няма конкуренти, но и в чужбина.
2003 - стартира функцията за автоматичен превод в най-голямата търсачка Google. Google създаде собствена програма, базирана на принципите на статистическия превод. Смята се за по-ефективен, но по-малко "интелигентен".
2009 - Yandex обяви пускането на автоматичен превод, базиран на технологията Promt.