История на морковите
Афганистан е родното място на морковите. В древни времена цветът на морковите е бил много разнообразен: червен, бял, лилав, жълт. В древна Гърция и Рим морковите са били на голяма почит. Гърците я наричат "носеща любов", вярвайки, че тя смекчава човешките сърца и учи хората на любов и търпение.
Хипократ препоръчва на своите пациенти да консумират супа от моркови, целина, праз лук и корен от магданоз. Той го нарича панацея за всички болести.
В Индия, Япония и Китай морковите се отглеждат като градинско растение от 13 век. Познатият ни оранжев морков се появява едва през 16 век. благодарение на усилията на холандски животновъди, които изведоха нов вид в чест на холандското кралско семейство.
Оранжевите моркови се появяват в Англия по времето на Елизабет I. След известно време тази култура се превръща в един от най-консумираните зеленчуци. Светските дами правеха аксесоари от него, за да украсяват своите шапки и рокли.
Древногръцките лекари препоръчвали морковите на жените като лек срещу нежелана бременност. Съвременните учени са доказали, че морковите съдържат ензими, които предотвратяват зачеването.
Морковите са пренесени в Северна Америка през 1607 г., а през 1814 г. Томас Джеферсън, третият президент на Съединените щати, който обичаше отглеждането на растения, изведе 18 разновидности на моркови.
В България морковите се отглеждат от незапомнени времена. Древните славяни носели моркови като дар на мъртвите. В лодката с мъртвите били поставени моркови, след което лодката била подпалена. Смятало се, че морковите ще послужат за храна на починалия в следващия свят. Споменаването на морковите се среща в много древни български паметници, например в Домострой. Не само в селата имаше зеленчукови градини, където се отглеждаха моркови. Такива десанти имаше и в самата Москва. Чуждестраненгости писаха, че има много градини с моркови из столицата.
В момента Китай е най-големият производител на моркови, България е на второ място, а САЩ са на трето.