История на Шурма

история
Сега

Шурма в началото на 20 век Шурма в средата на 20 век

история
Сега

Откриване на паметника на Александър II. Шурма в началото на 20 век

Село Шурма, Уржумски район, Кировска област, се намира на брега на река Шурминка, десния приток на река Вятка.

Има няколко варианта за произхода на името "Шурма".

Легендата за заселването на древните мари говори за предшественика на Шуран-Шур Мари, който заселил семейството си в района на Шурма.

Може би Шурма не е от марийски произход? Все пак техните съседи са били удмурти, българи, славяни.

В тюркските езици (татарски, чувашки, удмуртски) "Шур" е река. На удмуртски "Шурда" - до реката. Думата "Шурда" не беше разбрана от марийците и те замениха буквата "г" с буквата "м", получи се "Шурма" - земя край реката.

Първото споменаване на Шурма в българските летописи е от 1552-1557 г., когато тези земи са присъединени към българската държава.

Шурма дължи своето развитие на фабриките.

През 1730 г. Тимофей Рукавишников, гражданин (търговци А. Прозоров и В. И. Дряхлов), открива медна руда в планината Шурма. Търговците решили да построят фабрики.

Така през 1732 г., след упорита работа, медната фабрика Shurma израснала в гъста гора. Медта отиде в монетния двор, където се правеха медни пари от нея.

През 1747 г. Иван Малкият Мосолов (родом от Тулското оръжейно селище) наема медната фабрика в Шурма, а през 1750 г. я купува.

През 1763/64 г. в завода Шурма е построена фабрика за чукове. Заводът е преустроен и става железарска фабрика.

През 1778 г. е построен вторият Нижне-Шурмински железарски завод, а през 1978 г. е построен третият завод в Шурма-Николски. И трите растенияса се занимавали с топене на желязо (от чугун и руда).

Язовирът, построен през 1732 г., каменната сграда на бившия фабричен офис, оградата и срутената беседка на къщата на Мосолови, руините на самата къща са оцелели до днес.

В тази къща имаше и двукласно училище, ръководител и старши учител в него беше Николай Михайлович Васнецов (брат на известния художник Васнецов). След това къщата и офисът на фабриката са закупени от търговеца на дървен материал Бердински I.V.

След ликвидацията на фабриките (1913 г.) работниците се заеха със земеделие, занаятчиите се превърнаха в самотни занаятчии.

По-късно в Шурма започнаха да се появяват търговци и търговци. Повечето от тях идват от селяни. Имаше общо 25 търговци. Братята Слесареви Иван и Николай Климентиевич имаха например магазин Рейнска изба с три отдела - вино от грозде, бакалия и посуда и желязо и железария. Те също имаха 2 терпентинови завода.

Сега Краеведският музей на Шурма и Детската библиотека се намират в къщата на Слесарев.

Мартемян Куприянович Рубльов беше манифактурен търговец в Шурма. Сега в бившата му къща има аптека и зонална библиотека.

Михаил Тимофеевич Вятски имаше два магазина. В едната той търгува с манифактура, а втората предаде на немската компания Singer. Сега в една от къщите се помещават бар Стрелка и магазин Ивушка.

Запазена е и къщата на търговеца Соболев, където се намират клонът на Сбербанк и магазин Миур.

През 1965 г. църквата е затворена, а през 1990 г. е отворена отново. Сега е активен.

През 1881 г. е построена училищна сграда за 400 души. Първият директор беше Н.М. Васнецов. Сега старата сграда все още стои, но вече в полуразглобен вид.

къщата
къщата
Шурма

Шурма в началото на 60-те Шурма в средата на 80-те

Дизайнери: ученици от 10-11 клас

Ръководител: учител по информатика Raspopin M.Yu.