История на SKD
8. Санаторно-курортни и спортни и оздравителни институции :
- санаториуми, пансиони, почивни станции, диспансери;
- почивни лагери, бази за отдих;
- стадиони, спортни зали, спортни съоръжения, плажове и др.
9.Туристически и екскурзионни заведения:
- хотели, мотели, къмпинги, туристически лагери;
- туристически влакчета, туристически кораби и др.
10.Заведения за отдих и търговия:
- музикални зали, вариететни програми, танцови зали, казина;
- сауни; - билярд и други центрове за игра.
11.Специфични канали за влияние върху културата на семейството и детството:
ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА SKD (според N.N. Yaroshenko)
Период I. Фолклорно свободно време (преди Х в.)
Период II. Религиозно-фолклорно свободно време (X-XVII в.)
Период III. Светски и религиозен отдих (XVII век - втората половина на XIX век)
Период IV. Извънучилищното образование и културно-просветната работа (втората половина на 19 - началото на 20 век)
Период V. Политико-просветна работа (1920-1945 gᴦ.)
Период VI. Културно-просветна работа (1945-1985 г.)
Период VII. Културни и развлекателни дейности (1985 ᴦ. - 90-те)
Период VIII. Социални и културни дейности (от 90-те години)
Фолклор (англ. folklore - ʼʼfolk wisdomʼʼ) - народно творчество, най-често устно; художествена колективна творческа дейност на хората, отразяваща техния живот, възгледи, идеали; създадени от народа и съществуващи сред масите
Културно-просветна работа (1945-1985 г.). Този етап беше свързан с реформатаполитическа и просветна работа. Културно-просветното дело се отделя от образователната система в самостоятелна област. Създаден е държавен орган - Комитет за културно-просветните институции - и съответните местни органи. Имаше отказ на държавата от пълната идеологизация на сферата. Старото наименование "политико-възпитателна работа" не отговаряше на следвоенното положение на страната в света като страна освободителка, лидер на социалистическия лагер. Поради тази причина бяха необходими по-атрактивни, хуманни цели в областта на културата. При тези условия терминът ʼʼкултурно-просветна работаʼʼ беше по-предпочитан. Трябва също да се отбележи, че на този етап, наред с политическото и индустриалното образование, комунистическото образование, държавата постави задачата за укрепване на културното обслужване на населението. В края на 50-те години желанието на населението за култура нараства значително, което се отразява в промяната на съдържанието и формите на работа на културните и образователни институции. Методът на агитацията и пропагандата беше заменен с метода на клубната (художествена) драматургия.