Историята на една песен "Прощаване на славянката", Актуална класика, Култура, Аргументи и факти
До Деня на победата на площада на Белоболгарската гара в Москва ще се появи паметник в чест на легендарния марш „Сбогом на славянина“. AiF.ru разказва историята на една култова песен.
До Деня на победата в Москва ще се появи паметник, посветен на марша „Сбогом на славянина“, заявиминистърът на културата Владимир Медински. Този избор не е изненадващ: у нас всички знаят Славянка. Маршът се изпълнява на паради в чест на Деня на победата, влакове и моторни кораби тръгват към него, а също така тази музика традиционно се ескортира до армията от новобранци. Но малко хора си спомнят, че маршът има текст - и дори няколко различни варианта.
Докато властите на столицата избират оформлението на паметника (между другото, всичките 10 кандидати са изложени в Централния музей на Великата отечествена война), AiF.ru припомня историята на емблематичната композиция.
Военен произход
Народна любов към "Славянка"
Ти ни напои и ни нахрани, Сибирски родни полета, И ние безкористно обичахме Теб, земя на сняг и лед. Сега дойде страшният час на борба, дойде, Нападна ни, нападна ни врагът коварен. И за всеки, който е син на Рус, който е син на Рус, Има само един, един, един начин за борба с врага ...
Друг мит е свързан със забраната на „Славянка“: по-рано се смяташе, че в СССР маршът е реабилитиран само във филмана Михаил Калатозов „Летят жерави“, но има записи на песента, които опровергават този факт.
Партизани, жители на Тамбов и други фенове на композицията
"Сбогом на славянина" значително повлия не само на местната, но и на чуждата култура. И така, в Полша по време на Втората световна война маршът става химн на партизанското движение - тяхната песен е известна под името "Плачещи върби шумяха" и с текстРоман Шлезак.
Маршът все още се изпълнява с различни версии на текста - и често без думи. Един от „каноничните“ текстове бяха редоветена Владимир Лазарев - красиви като самата музика:
Идва мигът на сбогом, Гледаш ме тревожно в очите, И аз поемам родния си дъх, А в далечината гръмотевична буря вече диша. Мъгливият и син въздух трепна, И тревога докосна слепоочията, И България ни зове на подвиг, Вятърът вее от стъпката на полковете. Сбогом, отечество, Помни ни, Сбогом, мил поглед, Извинявай, сбогом, извинявай, сбогом...