Историята на славния и смел герой Иля Муромец и славея разбойник
В славния град Муром, в село Карачарово, живял селянинът Иван Тимофеевич. Той имаше любимо дете, Иля Муромец; седял в леглото тридесет години, а когато се изминали тридесет години, той започнал да ходи здраво на краката си и почувствал голяма сила в себе си, и си направи сбруя на войската и копие дамаски, и оседла кон добър, юначен. Той идва при баща си и майка си и започва да ги моли за благословия: „Господа, татко и майко! Нека отида в славния град Киев да се помоля на Бога и да се поклоня на княза на Киев. Баща му и майка му го благославят, правят му голямо заклинание и казват такива речи: „Вървете право в Киев-град, право в Чернигов-град и по пътя си не правете никакви обиди, не проливайте напразно християнска кръв“. Иля Муромец получи благословия от баща си и майка си, помоли се на Бог, сбогува се с баща си и майка си и продължи пътя си.
И той караше толкова далеч в тъмните гори, че се натъкна на разбойнически лагери; и тези разбойници видяха Илия Муромец и техните сърца на разбойници пламнаха срещу героичния кон и започнаха да говорят помежду си, за да отнемат коня, че такъв кон не е бил виждан никъде и сега никой не знае какъв човек язди толкова добър кон. И те започнаха да пускат хора в десет и двадесет в Иля Муромец; и Иля Муромец започна да спира своя героичен кон и изважда нажежена стрела от колчана си и я поставя на стегнат лък. Изстреля нажежена стрела над земята, нажежената стрела започна да разкъсва кос сажен. И като видяха това, разбойниците се изплашиха и се събраха в един кръг, паднаха на колене и започнаха да казват: „Ти си наш суверенен баща, добри човече! Ние сме виновни пред вас и за такава наша вина вземете съкровища, колкото е необходимо, и цветни рокли, и стада коне, колкото искате. Иля, ухилен, каза: „Нямам къде да отида. И акоако искаш да си жив, не смей да продължаваш!“ - и тръгнал по пътя си към славния град Киев.
Той се качва до град Чернигов, а под този град Чернигов има войски на басурманите, че няма оценка, и те обсадиха Чернигов-град, и искат да го изсекат и да оставят Божиите църкви да изгорят в дим, а самия княз и управителя на Чернигов да вземат живи напълно. И Иля Муромец беше ужасен от тази велика сила; обаче той се осланя на волята на създателя на своя Господ Бог и решава да преклони главата си за християнската вяра. И Иля Муромец започна да бие силата на Басурман с дамаско копие и победи цялата мръсна сила, и той взе княза на Басурман изцяло и го отведе в град Чернигов. Гражданите го посрещат от град Чернигов с чест, самият княз и управителят на Чернигов идват, приемат добрия човек с чест, изпращат благодарности на Господ Бог, че Господ случайно изпрати прочистване на града и не позволи на всички да загинат напразно от такава сила на Басурманите; Взеха го в покоите си, устроиха голямо угощение и го изпратиха.
Иля Муромец отиде в град Киев по пряк път от Чернигов, който беше положен от Славея Разбойника точно тридесет години, не пропусна нито кон, нито пеша, но убит не с оръжие, а с разбойническата си свирка. Иля Муромец излезе на открито поле и видя героични пръски, яздеше покрай тях и стигна до онези брянски гори, до онази утъпкана кал, до тези калинови мостове и до онази река Смородинка. Славеят разбойник чу смъртта му и голямото нещастие и, като не позволи на Илия Муромец на двадесет мили, изсвирна силно с разбойническата си свирка; но юнашкото сърце не се уплаши. И като не позволи още десет мили, той изсвири по-силно от това и от тази свирка под Илия Муромец конят се спъна. Иля Муромец пристигна точно под гнездото, което е усукано на дванадесет дъба; и славеят разбойник, седнал на гнездото,Видях светия български юнак, и свирнах със свирнята си, и исках да убия Илия Муромец до смърт.
Иля Муромец сваля опънатия си лък, слага нажежена стрела и стреля в това гнездо на славея, и го удари в дясното око и го нокаутира; Славеят разбойник падна от гнездото като сноп овес. Иля Муромец взема Славея разбойника; завърза го здраво за стреме от дамаск и отиде в славния град Киев. Покоите на Славея Разбойника стоят по пътя и когато Илия Муромец се изправи срещу стаите на разбойниците, в които прозорците бяха отворени и трите дъщери на разбойниците гледаха през тези прозорци, по-малката му дъщеря го видя и извика на сестрите си: „Баща ни язди с плячка и носи към нас селянин, вързан за дамаско стреме.“ А голямата дъщеря погледна и горко заплака: „Това не идва баща ни; не се знае какъв човек кара и носи баща ни. И извикаха към мъжете си: „Скъпи наши съпрузи! Отидете да се срещнете със селянина и победете баща ни от него, не поставяйте семейството ни в такъв позор.
Техните съпрузи, силни юнаци, яздиха срещу светия български юнак; Те имат добри коне, остри копия и искат да отгледат Иля на копия. А Славеят Разбойник видял и почнал да казва: “Мили мои зетьове! Не се опозорявайте и не дразнете такъв силен юнак, за да не приемете всички смърт от него; по-добре смирено да го помоля да изпие чаша зелено вино в моята къща. По молба на зетьовете си Иля се обърна в къщата, без да знае тяхната злоба. Голямата дъщеря вдигнала желязната порта на вериги, за да го събори. Но Иля я видя на портата, удари я с копие и я нарани до смърт.
И веднага щом Иля Муромец пристигна в Киевград, той влезе направо в княжеския двор и влезе в белокаменните стаи, помоли се на Бога и се поклони на княза. Киевският княз пита: „Кажи ми, добри приятелю, как се казваш и откъде сиот кой град си? Иля Муромец отговаря: „Казвам се, господине, Илюшка, а по отечество Иванов, родом от град Муром, село Карачарова.“ Принцът пита: „По кой път пътувахте от Муром?“ - „На Чернигов-град и близо до Чернигов той победи басурманските войски, че нямаше оценка, и изчисти Чернигов-град; и оттам тръгнал по прав път и взел силния юнак Славея Разбойника и го довел със себе си при стремето дамаскина.
Принцът, ядосан, каза: "Какво лъжеш!"
Като чуха това героите Альоша Попович и Добриня Никитич, те се втурнаха да гледат и като видяха, князът се увери, че е правилно. И принцът заповяда да донесат чаша зелено вино на добрия човек. Принцът искаше да слуша разбойническата свирня. Иля уви принца и принцесата в кожено палто със самур и като ги постави под мишниците, извика славея и нареди на славея да свири с половин свирка. А Славеят Разбойник изсвирнал с пълната разбойническа свирня и оглушил юнаците, та паднали на пода; и за това Иля Муромец го уби.
Иля Муромец се нарича братя с Добриня Никитич. И оседлаха хубавите си коне, и излязоха на разходка в полята, и яздиха точно три месеца, не намериха противник. Току-що излязоха в открито поле: върви осакатен минувач; Гуня на него петдесет лири, калпак девет лири, патерица десет сажена. Иля Муромец започна да отприщва коня си върху него и иска да вкуси неговата героична сила с него. А минувачът Иля Муромец видя осакатяването и каза: „О, ти, Иля Муромец! Помниш ли, ние с теб в едно и също училище се научихме да четем и пишем, а сега ти напрати кон върху мене, такава Калика, като на някакъв враг; и вие не знаете, че в славния град Киев се случи голямо нещастие: пристигна неверен силен юнак, нечестивият Идолище, главата му е колкото бирен котел, а в раменете му е сажон,педя между веждите, нажежена стрела между ушите, и над бика яде, и над казана пие; и князът на Киев velmy ви съчувства, че сте го оставили в такава тъга.
Облечен в осакатена рокля, Иля Муромец язди право в двора на княза и вика с героичен глас: „О, ти, князе на Киев! Изпратете на мен, осакатен минувач, милостиня. И князът го видя и каза тази реч: „Ела в моите покои, сакат! Ще те нахраня, ще те напоя и ще ти дам златна съкровищница за пътя на дамите. И сакатият влезе в стаите и застана до печката и се огледа. Идолът моли за храна. Донесоха му цял пържен бик и той го изяде с кокали. Идолище иска питие. Донесоха казан бира и двадесет души го носеха; и той го хвана за ушите и го изпи целия. Иля Муромец казва: „Баща ми имаше лакома кобила, изяде се и умря!“ Идолище не устоя и каза: „О, ти, осакатен минувач! какво правиш с мен Няма какво да взема в ръцете ти! Не като теб - какво ти беше Иля Муромец, и аз бих се поразил с това. - "Да, това е той!" - каза Иля Муромец, грабна шапката му и го удари тихо в главата - само проби стената на камерите и взе торса (Идолишино) - и го хвърли там. И за това княз Иля от Муромец беше удостоен с голяма похвала и класиран като силен, могъщ герой.