Избирателната система в Руската федерация
Избирателната система в Руската федерация
Избирателната система на Руската федерацияе процедурата за избори в държавни органи на Руската федерация, субекти на федерацията, местни власти, както и длъжностни лица, установени със закони и други регулаторни актове.
ПРОПОРЦИОНАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА- система на пропорционално представителство на партиите и движенията в парламента, основана на факта, че всяка партия или движение получава брой места в парламента или друг представителен орган, пропорционален на броя на гласовете, подадени за техните кандидати на изборите.
TPR се използва при избори на депутати на Държавната дума във федерален избирателен район и се използва, когато броят на местата, получени от политическа партия или движение, блок, е пропорционален на броя на гласовете, подадени за федерални партийни листи в цялата страна или в рамките на един или повече многомандатни избирателни райони, на които е разделена държавата. Такава система се използва при изборите за парламенти на Испания, Италия, Германия, Израел и редица други страни в комбинация с мажоритарната система или в чист вид. В България подобна система е приложена за първи път през 1993 г. по време на изборите за депутати в Държавната дума.
В съответствие с P.i.s. Разпределението на депутатските мандати се извършва, както следва:
1) сумата от гласовете, подадени за федералните кандидатски списъци на избирателни асоциации, които са получили 5% или повече от гласовете на избирателите, се разделя на 225 (броят на депутатските мандати, разпределени във федералния избирателен район). Полученият резултат е първият електорален коефициент (в чуждестранната изборна практика този коефициент се нарича електорална квота);
2) броя на получените гласовевсяка федерална кандидатска листа, участваща в разпределението на депутатските мандати, се разделя на първия избирателен коефициент. Цялата част от полученото в резултат на разделянето число е броят на депутатските мандати, които получава съответната федерална кандидатска листа.
МАЖОРИТАРНА ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА- система за определяне на резултатите от изборите, според която за избран в района се счита кандидатът, получил определеното от закона мнозинство от гласовете. M.i.s. е най-използваният при формирането на парламенти.
Според М.и.с. бяха проведени избори на половината от депутатите на Държавната дума от първото и второто свикване. При разработването на нов закон за избор на депутати в Държавната дума от третия свик президентът на България настоя депутатите да се избират изключително в едномандатни избирателни райони. Законодателят обаче не се съгласи с този подход, предпочитайки съществуващото положение. В момента голяма част от поданиците на България използват М.И., като малко от тях предпочитат смесената избирателна система. M.i.s. Използва се и предимно при изборите на представителни органи на местното самоуправление.
Достойнство M.i.s. в своята ефективност (изборите във всички случаи завършват с победа на един от кандидатите), персонификация, т.е. всеки депутат се избира в лично качество (гласоподавателят не гласува за кандидатска листа, а за определен кандидат), в пряка връзка между избрания депутат и избирателите (което дава възможност депутатът да бъде избран на следващите избори). Недостатъците включват ниската представителност или представителност на спечелилия депутат, загубата на гласове на избирателите, които са гласували за губещия кандидат. Получава се такаче колкото повече кандидати са номинирани на изборите, толкова по-малко гласове трябва да спечели победителят.
Има M.i.s. абсолютно и относително мнозинство. В допълнение, така наречените M.i.s. квалифицирано мнозинство.
Целият изборен процес се състои от редица взаимосвързани етапи, залегнали в законодателството. Това е, на първо място, съставянето на списъци с избиратели, които се предоставят за обществено запознаване и допълнително уточняване не по-късно от 20 дни преди началото на изборите.
На второ място, образуването на избирателни комисии, избирателни секции и избирателни райони. Централната избирателна комисия на България и избирателните комисии на субектите на федерацията работят постоянно. Централната избирателна комисия управлява дейността на други комисии за избори на федерално ниво и провеждането на федерален референдум, разпределя ефирно време между кандидатите, управлява финансовите средства, отпуснати от държавния бюджет за провеждане на избори, разработва инструкции и дава обяснения относно други избори, а също така изпълнява други функции, пряко свързани с организацията и провеждането на изборите.
На трето място, номинирането и регистрацията на кандидати за депутати в представителни органи и за изборни публични длъжности. Право да издигат кандидати имат групи от избиратели (инициативни групи); избирателни асоциации или блокове от асоциации; граждани с избирателни права (самонаминиране и номиниране на други граждани); трудови колективи и събрания на избиратели (при избори за органи на местното самоуправление). Регистрацията на кандидати или кандидатска листа на избирателен блок (сдружение) се извършва в съответнияизбирателни комисии. За регистрация се изисква събиране на определен от закона брой подписи в подкрепа на кандидат (кандидатска листа) или внасяне на специален изборен депозит. Размерът на депозита и редът за плащането му се определят със закон. При изборите за президент на България не се допуска внасянето на изборен депозит вместо подписка в подкрепа на кандидат за този пост.
Четвърто, предизборна агитация на кандидати, проведена под формата на изказвания по радиото и телевизията, публикации във вестници и списания, провеждане на срещи и срещи с избиратели, шествия, митинги и демонстрации и др. Сроковете за начало на предизборната агитация, установени със закон, са от датата на регистрация на кандидата; край - един ден преди деня на гласуването. 3 дни преди началото на гласуването се забранява публикуването в медиите на всякакви прогнози, резултати от социологически проучвания, други изследователски материали, свързани с избори. Всички разходи, свързани с провеждането на предизборната кампания, се компенсират само от избирателния фонд на кандидата или сдружението. Според закона трябва да се осигурят равни условия на всеки кандидат в предизборната кампания.
Пето, гласуване и определяне на резултатите от изборите. Изборното гласуване обикновено се провежда на празник в календара. Гражданите на България гласуват с бюлетини в определеното от закона време в избирателните секции. Изключение правят болни хора и хора с увреждания, които не могат да дойдат сами в избирателната секция и по тази причина гласуват у дома.
При гласуването се установява определен процент избирателна активност, при който изборите се признават за действителни. Най-високият процент на избирателна активност е определен на изборите за Държавната дума иизбори за президент на България. Той е съответно 25 и 50% от общия брой гласували.
Преброяването на гласовете, подадени за един или друг кандидат, се извършва в избирателните секции от членове на секционната избирателна комисия. Резултатите от гласуването се отразяват в протокола, който се предава на по-горестоящите избирателни комисии. Окончателните резултати от изборите се определят в зависимост от това каква избирателна система, предвидена в закона (мажоритарна или пропорционална), се използва за даден избор.