Изчисляване на данък върху дохода за клон
Ченина И.В., одитор
За изчисляване на регионалния дял от данъка върху доходите, когато се определя делът на средния брой на персонала на отделно подразделение, се вземат предвид всички служители, за които това подразделение е действителното място на работа. Това е мнението на официални лица.
Ред за плащане на данък общ доход при наличие на клон
В съответствие с член 288, параграф 1 от Данъчния кодекс на България българските организации, които имат обособени подразделения, изчисляват и внасят размера на авансовите вноски във федералния бюджет по местонахождението си.
Но регионалният дял от плащанията се изплаща по местонахождението на организацията, както и по местонахождението на всяко от нейните отделни подразделения - въз основа на дела от печалбата, който се отнася към тези отделни подразделения.
Определя се като средноаритметично на дела на средносписъчния брой служители (или разходите за труд) и дела съответно на остатъчната стойност на амортизируемото имущество на това обособено подразделение в средния брой служители (или разходите за труд) и остатъчната стойност на амортизируемото имущество като цяло за туристическата агенция.
За да изчисли правилно данъка върху доходите, данъкоплатецът трябва:
1) определяне на средния брой на служителите (или разходите за труд) на отделна единица и цялата организация;
2) изчисляване на остатъчната стойност на амортизируемото имущество на отделно подразделение и цялата организация.
Данъчният кодекс на България не казва как да стане това.
И за да се справим с този въпрос, нека се обърнем към писмата на Министерството на финансите на България.
Изчисляване на остатъчната стойност на амортизируемото имуществосвойство
Остатъчната стойност на амортизируемото имущество се определя по данни от данъчното счетоводство. Вярно е, че организациите, които изчисляват амортизацията по нелинеен метод, получават правото да определят остатъчната стойност според счетоводните данни. Данъкоплатецът трябва да фиксира своя избор в счетоводната политика.
Параграф 2 на член 288 от Данъчния кодекс на България не казва на коя дата се определя остатъчната стойност на амортизируемото имущество.
На практика се използват различни варианти.
Например, някои организации определят остатъчната стойност на имуществото в края на данъчния (отчетен) период.
Но финансистите препоръчват да се използва същата процедура, която се използва при изчисляване на данъка върху имуществото.
Коя от тези опции е правилната? Тази, която организацията ще определи в своята счетоводна политика. Но в същото време трябва да се има предвид, че следвайки позицията на Министерството на финансите на България, е по-вероятно да избегнете искове от данъчните власти при ревизии.
Много е важно да се реши какво имущество трябва да се вземе предвид при определяне на дела на отделно подразделение: това, което е посочено в баланса му, или това, което действително управлява?
Ако имотът се използва от няколко подразделения, тогава данъкоплатецът ще трябва да разработи механизъм за разпределяне на остатъчната стойност. Тази ситуация може да възникне например в следния случай.
Балансът на главното звено включва недвижими имоти, разположени на мястото на отделното звено. Поделението използва част от имота за настаняване на административно-управленски персонал. За останалата част от помещенията организацията майка сключва договори за наем. доходитова е организацията майка, която получава от наема на недвижими имоти. В този случай организацията трябва отделно да определи остатъчната стойност на имота, предоставен под наем, и имота, в който се намира отделно подразделение.
За да оправдае изчисляването на остатъчната стойност на амортизируемото имущество на отделно подразделение, данъкоплатецът трябва да има надлежни документални доказателства за факта на използването му от определено подразделение. Документалните доказателства могат да бъдат:
– договори с наематели, сключени от името на обекта (от длъжностни лица на обекта, действащи чрез пълномощник) с посочване на регистрация (KPP) и банкови данни на обекта (ако има такива);
- договори с експлоатационни организации, обслужващи дълготрайни активи, сключени от името на звеното;
- актове под формата на № ОС-1 (№ ОС-1а, № ОС-1б), в които служителят на съответния отдел подписва приемането на обекта;
- пътни листове за вътрешно движение (формуляр No ОС-2), издадени при предаване на дълготрайния актив в звеното;
- инвентарни карти за отчитане на дълготрайните активи под формата на № ОС-6 (№ ОС-6а, № ОС-6б), в които ясно се записва мястото на експлоатация на обектите;
– регистри на счетоводната и данъчната отчетност.
Определяне на броя на служителите (разходи за плащане)
В зависимост от разпоредбите на счетоводната политика, данъкоплатецът използва или средния брой служители, или разходите за труд, за да изчисли дела на приходите на отделно подразделение.
Нека поговорим за това как се изчисляват.
Разходи за труд
Състав на разходите за плащанетруда се определя най-логично в съответствие с член 255 от Данъчния кодекс на Руската федерация.
Брой служители
Организацията трябва да определи кои служители трябва да бъдат взети предвид при изчисляване на дела на конкретна единица. Варианти са възможни. Вземете предвид служителите, които действително извършват дейности в звеното, или ги разпределете в съответствие с щатното разписание.
- заповеди (инструкции) за наемане на служител, прехвърляне на служител на друга работа, предоставяне на отпуск на служител, прекратяване (прекратяване) на трудов договор със служител (уволнение);
– график и ведомост за заплати и график;
Броят на служителите във ведомостта за всеки ден трябва да съответства на данните от графика, въз основа на който се установява броят на служителите, които са се явили и не са се явили в дружеството.
Освен това мястото на работа трябва да бъде определено в трудовия договор със служителя.
Ако все още няма приходи
Данъчният кодекс на България не установява специални правила относно изчисляването и плащането на данък върху доходите от организации, които имат отделни подразделения, които не получават доходи или получават доходи, които не се вземат предвид за данъчно облагане.
Туристическите агенции, които имат клонове, трябва да плащат регионална част от данъка върху доходите в бюджета по местонахождението си и по местонахождението на клоновете.