Използване на цитати и дизайн на заеми
2) разширяване на произволно съкратени думи до пълни с приключване на допълнителна част от думата в прави скоби, например: s[say], t[ak];
4) промяна на регистъра на цитираните думи и фрази, за да ги подчини на синтактичната структура на фразата, където са включени.
Наред с директния цитат те често прибягват до преразказ на текста на първоизточника. В този случай също не е изключена възможността за изкривяване на смисъла, така че текстът на преразказа трябва да бъде внимателно проверен спрямо първоизточника.
Цитирането не трябва да бъде нито прекомерно, нито недостатъчно, тъй като и двете понижават нивото на научната работа: прекомерното цитиране създава впечатление за компилиране на работата, а недостатъчното цитиране, ако е необходимо да се цитират от използваните източници или поне да се позовават на тях, намалява научната стойност на това, което е представено в работата.
Инициалите на дисертанта се поставят и след обяснението, въведено в текста на цитата, ако изваденият от контекста цитат е неразбираем без него. В примера по-долу изглежда така:
„Тя (препоръчителна библиография. - F.K.), за разлика от други основни видове библиография, се отличава с подчертан педагогически характер.“
Общите технически и правописни правила за цитиране са следните.
Ако цитатът възпроизвежда само част от изречението на цитирания текст, тогава след началните кавички се поставя точка.
Тук има два варианта за цитиране. Първият вариант: цитатът започва с главна буква, акоцитираният текст идва след точка, например:
Дори Г. В. Плеханов отбеляза навремето: „Цялата промяна в производствените отношения е промяна в отношенията, които съществуват между хората“.
S.I. Вавилов поиска: „. с всички средства да спаси човечеството от четене на лошо, ненужноkhhd>.
Малка буква се използва и когатоцитатът е органична част от изречението, независимо как е започнал в източника, например:
М. Горки пише, че "в простотата на думата - най-голямата мъдрост: поговорките и песните винаги са кратки, а умът и чувствата са инвестирани в тях за цели книги."
Безскрупулното заемане се среща в научни трудове под две форми: умишлено заемане и несъзнателно заемане. Умишленото заимстване по-често се нарича плагиатство, когато се използват чужди идеи, факти, таблици, материали и др. с цел възлагането им. Плагиатството е криминално престъпление.
Неумишленото заемане е научна нечестност, когато се заема текст на някой друг, който има научна новост, без да се позовава на него, или когато се използва текст на някой друг, който съдържа добре известни положения от тривиално естество.
1. Използване на собствени печатни произведения (монографии, учебници, научни статии, резюмета на научни доклади на научни конференции и симпозиуми).
2. Използването на раздели в колективни монографии и други научни трудове, извършени лично от него.
3. Използване на собствени материали от докторската дисертация при подготовката на докторска дисертация.
помагат да се посочи по-конкретно и накратко източникът на заемане. Нека посочим най-често срещаните от тях като примери.
Въпрос за. разгледани подробно в редица публикации Следват само няколко препоръки от трудовете на американския психолог Дейл Карнеги 1 .
1 Карнеги Д. Как да развием самочувствие и да влияем на хората, като говорим публично. — М.: Проиресс, 1991.
Повече подробности с. Книгата на Дейл Карнеги „Как да печелим приятели и влияниехора” (М.: Прогрес, 1989), откъдето са взети следните препоръки.
Теорията и практиката на управлението на Запад е разработила голям брой методи по този въпрос, чийто общ смисъл (същност) може да се обобщи по следния начин.. 1
1 Фишър Р., Ури У. Пътят към споразумението или Преговори без поражение: пер. от английски. — М.: Наука, 1992.
В следващата презентация е описана техниката на водене на търговски преговори по метода, разработен от американски психолози от Харвардския университет в САЩ 1 .
1 Въз основа на книгата: Фишер Р., Ури У. Пътят към споразумението, или Преговори без поражение: пер. от английски. — М.: Наука, 1992.
Американският психолог Дейл Карнеги например препоръчва. Ето някои от неговите съвети по-долу 1.
1 Карнеги Д. Как да развием самочувствие и да влияем на хората, като говорим публично. — М.: Прогрес, 1991.
Когато водите диалог с партньор, препоръчително е да следвате няколко прости правила, добре описани от американските психолози Роджър Фишър и Уилям Ури 1 . Нека преразкажем накратко тяхната същност.
і Fischer R., Uri U. Пътят към споразумението или Преговори без поражение: Per. от английски. - М.: Наука, 1992.
Материалът по-долу се основава на препоръки, разработени от американския психолог Дейл Карнеги 1 .
1 Карнеги Д. Как да развием самочувствие и да влияем на хората, като говорим публично. — М.: Прогрес, 1991.
Тази методология се основава на идеите, изразени от психолога Д. Карнеги 1 .
1 Карнеги Д. Как да печелим приятели и да влияем на хората. — М.: Прогрес, 1989.
Тук е редно да се обърнем към съветите на известния американски психолог Дейл Карнеги, който препоръчва.
1 Карнеги Д. Как да печелим приятели и да влияем на хората. — М.: Прогрес,
INКнига 1 на Н. Власова, от която са взети следните техники и методически съвети, описва най-често срещаните спорни ситуации.
і Власова Н. И се събудете като шеф: Наръчник по психология на управлението: В 3 книги. - М.: INFRA-M., 1994. - Кн. 1.
Според известния американски психолог Алън Е. Айви, чиито препоръки от неговата книга 1 са дадени по-долу, мениджърът трябва.
1 Ivy A Лице в лице - Новосибирск: EKOR, 1995. - С. 96.
Следва съвет как да се справите с тях или как да ги неутрализирате 1 .
1 Въз основа на книгата: Seivert L. Вашето време е във вашите ръце. — М.: Икономика, 1990.
Нека сега обясним общия метод за лично обаяние, разработен от известния съветски психолог професор В. Шепел 1 .
1 Шепсл В. Тайните на личния чар. - М .: Култура и спорт, UNITI, 1994.
В книгата на Р. Фишър и У. Юри има специален раздел, описващ метода на така наречените "принципни преговори". По-долу са избрани извадки от този раздел 1 .
[Фишер Р., Юрий В. Пътят към споразумението или Преговори без поражение: пер. от английски. -М .: Наука, 1992.
Това прави около 65% от всички съвременни български читатели 1 .