Изповедта на сина на Роза
Певецът и композитор Али ОКАПОВ: Не съм уверен в себе си като артист...
В Казахстан стартира световноизвестният телевизионен проект „Гласът“. Вниманието на публиката в такива програми винаги е приковано не само към участниците в конкурса, но и към съдиите и менторите на младите художници. Кандидатурата на Али ОКАПОВ за този пост предизвика противоречива реакция на публиката. Самият Али обаче - синът на примата на казахстанската сцена Роза Римбаева - възприема това философски.
- Аз наистина съм най-младият ментор не само в Казахстан, но и в световната история на този проект. Вярно е, че дори в американския "Глас" вече има ментор - моята възраст Майли САЙРЪС. И когато се съгласих да участвам в проекта, бях готов за нападки. Разбирам, че когато 25-годишен човек седи на стол, това не винаги е оправдано. Но тази кухня я познавам като дланта си - аз самият съм възпитаник на същия проект. Във всички подобни казахстански състезания някак винаги участвах като музикален продуцент или помощник-ментор. И в сегашния „Глас“ съм най-опитният от четиримата ментори именно по отношение на създаването на телевизионно шоу. Това е факт. И съм много поласкана, че дори понякога се обръщат към мен за съвет. Освен това имам висше музикално образование, от моите 25 години - 18 уча музика. Завърших музикалното училище „Байсейт“ като пианист, след това Академията по изкуствата „Жургенов“ като вокалист, а сега уча изкуствознание в същата академия. Тази година ще получа магистърска степен и ще мога да преподавам музика в университетите.
- Като цяло, когато ви предложиха такава отговорна роля, съгласихте ли се без колебание?
- Точно. Не съм поставил себе си там, а не майка ми, както някой казва. Това беше решение на организаторите, работи фокус група, коятопрегледа кандидатите. Според правилата на проекта всеки ментор трябва да изпълнява определена функция. Получих сегмента „поп идол“. Това е човек на не повече от 35 години, който е идолът на младостта. Между другото, менторите също получават пари за работата си. Но не това е важното. Много обичам да говоря, да разсъждавам - и сега всички ще го видят, хората ще ме разпознаят от другата страна. Да, случва се да кажа нещо излишно по проекта, да прекъсна някой от менторите, някъде да се пошегувам неуспешно. Нека някой разбере от моя пример, че не трябва да прекъсвате старейшините си, не трябва да се шегувате така. Това е животът!
- През петте години, откакто си на сцената, искало ли ти се е да зарежеш всичко и да се занимаваш с нещо друго?
- Всеки ден идва такава мисъл.
- Всеки ден?!
- да Събуждате се и започвате да анализирате вашето благополучие, вашето настроение ... Виждате ли, аз танцувам по два часа всеки ден и фитнес през ден. Като цяло имам около двадесет тренировки седмично - и това е само що се отнася до физическата форма. И, разбира се, си мислите: необходими ли са всички тези усилия, това ниво? И тогава разбирам: не мога да правя нищо друго освен музика.
- Е, тук, както се казва, ще има желание: една молба от Роза Куанишевна - и можете да станете например мениджър в някоя петролна компания ...
- Не всичко е толкова просто в наше време. Имаме роднини, на които майка ми постоянно помага и често е много трудно да накараш човек да работи, дори и с подходящо образование. Не мисля, че майка ми може просто да ме вземе и да ме настани някъде.
- Може би не сте научили това?
- Музиката избрах сам. Щяха да ме пратят в частно училище, което беше модерно през 90-те, за математика, за английски. Там вече бяха подадени документите, но в последния момент казахче искам да бъда музикант. Родителите поставят условие: като цяло той трябва да бъде избран за музикално училище, тъй като там няма какво да се прави без способности. Издържах всички изпити перфектно, вероятно природата е подсказала, че трябва да бъда музикант. Може би няма да съм певица цял живот, няма да съм композитор, но мога да стана музикален продуцент например. Вече не мога напълно да напусна творчеството - това е моят живот. Вярно, по едно време искаше да служи в армията. Два пъти ходих във Военното, но не ме взеха по здравословни причини.
- Какво ще кажете за вашето здраве?
- Имам и плоски стъпала, и изместване на таза, и изкривяване на гръбначния стълб, едното рамо е по-високо от другото, по това време все още имаше поднормено тегло, черепно-мозъчно налягане. Всичко това е професионално, главно поради неправилно прилягане зад инструмента. Като цяло не ме взеха в армията, въпреки че желанието да направя военна кариера беше голямо.
- Майка ви веднъж ми се оплака: целият й живот - нито миг спокойствие.
- Значи се притеснявам за себе си, за брата на Мади. Сега е на 16, бърза за сцената, иска да докаже нещо, да избърше носа на всички. Но аз искам или да учи езици, или международни отношения, или право. Просто ме е страх за него и искам да има коз в ръцете си, за да не се окаже на улицата, защото има много тъжни примери. Мама няма да е вечно на сцената и няма да може да го осигурява вечно, а и не всичко е толкова стабилно и добре, колкото ми се струва. Не съм сигурен в себе си като артист.
- Уау! Защо?
- Знам, че страдате от безсъние. Значи е от чувства?
- Колегите и приятелите ми от детството, без да кажат дума, започнаха да ме наричат Шал. Всичко, защото съм голям самоед, чувствам се отговорен за близките си,Тревожа се за живота си.
- Не разбирам как 25-годишен човек може да се тревожи „за цял живот“. Наистина ли не спите нощем, защото мислите как да живеете, как да срещнете единствения, откъде да вземете пари за хранене?
- Ето ви по принцип всичките ми преживявания и изброени. Понякога мислите за Мади не ми дават да спя - неговото настояще, неговото бъдеще. Мисля за делата на майка ми. И това обикновено се дължи на някакви финансови проблеми. Обичам това, което правя, но творчеството не носи материална възвръщаемост.
- Преди около десет години Роза Куанишевна ми каза, че нуждите на вашето семейство са много скромни. Вероятно много са се променили оттогава...
- Малко се е променило. Мама все още почти не почива, понякога може да замине само за три дни, а след това и в страната. Все още нямаме работа. Не можем да се обърнем в творчеството, защото провеждането на едни и същи концерти е много скъпо. Самостоятелен концерт в Двореца на републиката не ни е по силите. Ще има пари - ще има повече клипове, повече албуми, ще има турнета из страната. И тогава майка ми помага на всички свои роднини, а това са осем семейства. Тя премести всички в Алмати, купи апартаменти, коли, намери им работа, образование и брак. Помага и на не много близки роднини и дори само на познати, които я питат за това.
- И ако по някакъв начин намекнете на роднини, така че те сами да решат проблемите си?
- Не, роднини са! И кой ще ни помогне в трудни моменти, кой винаги ще бъде там, кой ще ни погребе? (Смее се.) Просто не можем да живеем добре, ако близките ни се чувстват зле.
- Но съвсем наскоро все пак успяхте да си купите апартамент в елитен жилищен комплекс. Каква е причината да напуснеш майка си? Решихте да уредите личния си живот?
Майка ми ме напусна. Току-що купихме два различни по-малки апартамента. Апартаментът на мама вече е ремонтиран и тя и Мади се преместиха, но аз засега останах в стария апартамент, после искаме да го продадем. Цялото това преместване е инициатива на майка ми и разбирам, че това е намек от нейна страна. Но в момента нищо не се случва в личния ми живот. Искам да се оженя, а още повече искам деца, много ги обичам. Но засега търся. За мен бракът е много сериозна стъпка, не бих искала да има разводи по-късно, не бих искала децата ми да живеят в непълно семейство. Сега, ако баща ни беше жив, може би щеше да ме научи на нещо друго, в допълнение към това, което учи майка ми. Ще направя всичко за децата си.
- Семейството си е семейство. Ако трябва да направя това за семейството си, тогава съм готов...