Яхния от леща (Любов Павлова 3)
Всеки е запознат с израза „Продавам се за яхния от леща“. За първи път го чух, когато бях дете. Тя досаждала на старейшините с въпроси: „Какво е яхния от леща? Как се продава за нея?“ Моят мъдър баща ми обясни, че е да дадеш нещо много скъпо в замяна на глупости. Това, което е скъпо за човека, е честта, достойнството, свободата. И глупости - това е супа от леща, евтина помия. Много по-късно все пак разбрах произхода на тази фразеологична единица.
Случило се е толкова отдавна, че е писано за него в Стария завет. Исак и Ревека имаха двама сина близнаци: Исав и Яков. Исав е роден минута по-рано, така че е най-големият. Тогава имаше такъв закон - първородството. Според него най-големият син бил главният наследник на баща си.
По-малкият брат беше по-умен и по-хитър от по-големия. Един ден Исав беше много гладен и помоли Яков да го нахрани. Той се съгласи при едно условие: да му даде първородството. Както се казва в Библията: "Яков даде на Исав хляб и леща, а Исав пренебрегна първородството." Такъв неравен обмен се е случил в старозаветните времена. Това толкова много впечатлява хората, че от хилядолетия фразата за яхния от леща се използва при всеки подходящ повод.
Опитах известната яхния за първи път в Израел. В студените зимни вечери съседът ми често готвеше нещо. Миризмата на това ястие проникна в апартамента ми. Главата започна да се върти дори на пълен стомах. Няколко месеца търпях и се чудех: що за ароматна варя е това. Накрая не издържала и помолила своя съседка, родом израелка, да разкрие кулинарната й тайна. Ципи не криеше: това беше супа от леща - любимо ястие на местното население.
Изминаха много години, откакто дойдох в Израел. И то преди много годиниблагодарение на една любезна съседка се научих да готвя тази известна супа. Моето семейство, което се разрасна с годините, много го обича, когато го готвя. В хладно време е много хубаво да се яде топла яхния от леща. Вдишвате аромата му и усещате, че с насищането идва мисълта: "Но животът става по-добър!" Понякога си спомням бедния Исав и си мисля: „Може би все пак не е бил толкова глупав, че да се продаде за яхния от леща?“
За тези, които искат да усетят вкуса на историята, давам рецептата.
За четирима души:
1 супена лъжица зехтин 1 нарязан лук 1 морков, нарязан на ситно 2-3 скилидки чесън, нарязани на ситно 3 нарязани домата или 400 г нарязани домати от консерва 1 супена лъжица сладък червен пипер 1 чаена лъжичка смлян лют червен пипер 1 супена лъжица кимион 1 супена лъжица нарязан кориан семена Лимонов сок (от 1 лимон) 1/2 чаша червена леща 1/4 чаша кафяв ориз 6 чаши зеленчуков бульон или вода 1/4 чаша бургул или кус-кус Сол и смлян черен пипер 2 супени лъжици сушен джоджен
1. Загрейте зехтина в тенджера и запържете лука и морковите за 3 минути. 2. Добавете чесъна и задушете, докато се появи аромат. Добавете доматите, подправките и лимоновия сок и гответе, като разбърквате, още минута-две. 3. Добавете леща, ориз и бульон или вода и оставете да заври. 4. Намалете топлината, покрийте с капак и оставете да къкри за 25 минути. Добавете бургула, солта, черния пипер и джоджена, разбъркайте и гответе още 10 минути или докато супата се сгъсти и оризът омекне.
Илюстрация: "Яков и Исав" 1844 г., Civica Pinacoteca Tosio Martinengo (Бреша, Италия)