Как да хванем дявола (Александър Шкляренко)
Ветрецът люлееше клоните на разперените върби, стоящи в редица над потока. Пускайки листата във водата, те сякаш утоляваха жаждата си след горещ ден. В близост минава черен път, свързващ гарата със селото. Тук поривът на вятъра улови самотния пътник. Трудно се дишаше от задушаването. Имаше светкавици, последвани от силни гръмотевици. Много бързо тъмнината станала пълноправна господарка на земята. Пътникът не можеше да види пътя, движеше се с допир, опитвайки се да не се заблуди. Поне малко светлина! И когато отражението на светкавицата освети бараката, стояща на поляната, пътникът не се поколеба да се скрие под нея. Големи дъждовни капки удрят покрива с ускорена скорост. Заваля дъжд. Стана по-студено. Светкавици вече не блестяха, нито гръм тътнеше по земята. Дъжд! И тъмнината стана още по-плътна. Изглеждаше, че оловни облаци я притиснаха към земята. Чу се приближаващ звук от нечовешки стъпки. Пътникът извика: - Хей! Кой е там? Отговорете! Междувременно нещо се приближаваше все по-близо и мълчеше. Съществото беше живо, нямаше съмнение. В гърлото му се появи буца, от страх пътешественикът загуби говора си, чу биенето на собственото си сърце и. дъхът на някой, който стои отсреща. Стъпките се възобновиха. Усетих приближаването на живо същество. Протегна ръце. Човек усети нещо твърдо. Боже мой! клаксон Мисълта заработи светкавично. С другата ръка той се натъкна на също толкова заплашителен предмет. С цялата си сила той сграбчи рогата, задържайки атаката, но съществото продължаваше да натиска и натиска. През рева на пороя се чуваше взаимно подсмърчане. Няма съмнение, че това е дяволът. Иска да бъде в ъгъла и да смаже. Не се знае колко дълго биха продължили бойните изкуства, но мъжът чу тъжно: - Му-у-у-у! Слабостта веднага го обхвана.Едва сега разбрах, че стоя, притиснат в ъгъла. Гняв към кравата, която не беше мучала преди, радост и облекчение - всички тези чувства бяха преплетени. Кравата мушна муцуна в гърдите си, притисна се. Пътникът я прегърна и я погали. Валежът беше спрял и той не искаше да напусне уединеното място.
Енакиево през 1991 г. е публикуван в местната преса.