Как да оцелеем в чужбина Момичета какво става
Имаме познати съседи отсреща - един съсед дойде при друг и припадна от инфаркт. Вторият извикал линейка, първият след малко напуснал болницата и се скарал с втория - нямало застраховка, трябвало да продаде колата и да ипотекира къщата, за да плати сметките. Беше по-евтино да умреш, песъчинки. Не си говорихме три години. Вторият почина тази година.
Имаме застраховка и децата са (т-т-т) здрави, така че в личен план нямаше проблеми, но да - рекорд за месец и мисълта, че нещо може да се случи, е ужасно. Закараха една приятелка в Спешното - започна да се дави, доведоха я в 23 часа, редът й дойде в 4 сутринта.
ако имаш време и пари да се лекуваш, значи ще се излекуваш, иначе е по-добре да не опитваш.
линейка - дълга, скъпа и независима от други лекари среща със застраховка - ако не познавате лекар, тогава можете да попаднете на отявлен дилетант семеен лекар - теоретично, ако вече сте на смъртно легло, ще се появите моментално, но тъй като всички не ходим толкова често, тогава - запис, запис, запис лекарствата са по-сериозни от аспирина - само и изключително по рецепта.
Не съм запозната с педиатрията, за щастие няма да лъжа.
В Германия просто отлична медицина. Живея тук от 15 години и не мога да съм по-щастлива! Подозирам, че за да намериш добри лекари, трябва да знаеш езика и да разбираш хората. Но без език чужденецът няма какво да прави в България.
Ето още една мисъл: може би нашите сънародници чакат специален "български" подход към тях, за да могат да говорят сърце с тях, да се оплачат, да поклатят глава, да разкажат как Мария Ивановна лекува същата болест и т.н. Т. т.е. те по същество се нуждаят от сърдечен разговор, а не от лечение. Тук такова нещо няма. Изобщо. Болен - ето вашата рецепта и час,как да го приемате, и да сте здрави - във всеки смисъл :-) И ако оставим настрана сантиментите, тогава лекарите са отлични и лекарствата са немски, между другото.
Да, имам държавна застраховка, тоест най-обикновената.
Във всичко съм съгласен с теб.