Как да организираме възпитателна работа с военнослужещи, призовани от републиките на Северен Кавказ
Войниците, призовани от района на Северен Кавказ, обикновено са физически добре развити, бързо организират сплотени етнически групи, имат силна воля, когато влияят на войници, призовани от други региони на България.
„В много отношения именно маразмът е причината за многократно укриване на военна служба и дори самоубийства“, отбеляза в интервю главният военен прокурор. По думите му в Българската армия има тенденция към по-нататъшно нарастване на подобни престъпления. Особено внимание заслужават фактите на насилие над колеги от представители на севернокавказките републики. Главната военна прокуратура, Министерството на отбраната и правозащитните организации бяха принудени да признаят, че една от основните причини за влошаването на ситуацията е „съществуващата от много години система за противодействие на малтретирането. ... В комбинация с други фактори, той е престанал да бъде ефективен. Освен това фактът, че Министерството на отбраната временно отказа да призове местните жители на Чеченската република, предизвика обществен отзвук.
Силна дисциплина, както военна, така и трудова, беше постигната чрез назначаване на карачайци на сержантски длъжности, които командваха части, състоящи се от дагестанци. На свой ред представители на Република Дагестан бяха назначени на длъжностите командири на отделения и заместник-командир на взводове, където мнозинството бяха представители на Карачево-Черкезия. Но най-голям ефект донесе материалният интерес на подофицерите от страна на старшините. Според резултатите от месеца младши командири, в чиито части не са констатирани нарушения през посочения период, навремеи качествено изпълнени планови задачи, получили бонуси.
Съвместната работа с представители на Съвета на мюфтиите в България започна веднага след пристигането на младите войници във военното поделение. По това време имамът, по време на посещение във военния строителен отряд, разговаря с етнически мюсюлмани за необходимостта от поддържане на чистота и ред, за липсата в исляма на разделение на „мъжка“ и „женска“ работа, за факта, че мюсюлманинът трябва да поддържа дома си (в този случай казармата) чист, да не избягва никаква работа, за да почисти и да върши домакинска работа.
Много, по моя молба, мюсюлманският свещеник в разговор с военнослужещи обърна внимание на учтивото и любезно отношение към другарите в службата, особено тези от друга религия, и необходимостта от безпрекословно подчинение на командирите. "Военната служба е част от вашата вяра" - под този лозунг започна и се проведе възпитателна работа с всички военнослужещи. Искам да подчертая, че присъствах лично на всички разговори.
Приемането на военната клетва също не можеше да мине без присъствието на имама. Но за да няма недоразумения, православният свещеник присъства пряко на церемонията по военния ритуал, където говори и с наставления към личния състав. Но след тържествена вечеря военнослужещите, които току-що бяха положили военна клетва сред мюсюлманите, бяха настанени от командирите в отделна стая, като правило, в стаята за отдих на казармата, където се намираха младите войници. Тук имамът ги срещна. Той поздрави войниците за това важно събитие в живота им и отново говори за необходимостта от съвестно изпълнение на задълженията си.
В хода на по-нататъшната служба, мюсюлманският свещеник същоми помогна в учебната ми работа. По правило той посещаваше поделението веднъж месечно в неделя. В какви форми се извършваше такава работа и какви резултати доведе? Например имамът на Московската катедрална джамия Анас-Хазрат Садретдинов ме помоли да не събирам всички мюсюлмански военни заедно, а да вляза във всяка рота с мен и да разговарям с всеки войник поотделно. По моя молба той обърна особено внимание на нарушителите на военната дисциплина. Такава работа донесе особен ефект - гордите "джигити" плакаха, осъзнавайки вината си и искрено се разкайваха. Ако някой от мюсюлманските войници беше в лазарета на поделението, отивахме с имама в лазарета. Ако някой от тях вършеше работа в столовата (например белеше картофи) или изпълняваше ежедневно дежурство на КПП, ние също посещавахме тези обекти заедно.
Освен това Съветът на мюфтиите в България, подписан от неговия председател, изготви по мое искане проекти на писма до родината на един особено провинил се войник, за да въздейства публично на този войник. В моята практика имаше само един такъв проект на писмо по отношение на един особено неконтролируем военнослужещ, призован от Наурски район на Чеченската република. Публичното прочитане на това писмо от мен с намерението да го изпратя на имама на Наурския район повлия много силно на „самонадеяния“ войник. Той бързо и към по-добро започна да променя отношението си към служебните си задължения, към другарите си в службата, започна да проявява усърдие и добросъвестност при получаване на заповеди, да проявява уважение към командирите.
Въпреки това реших да споделя опита си от възпитателната работа и заедно със Сергей Мелков, с помощта на Съвета на мюфтиите в България, „Методически препоръки заработа с мюсюлмански военни строители. По-късно, съвместно със Сергей Мелков и офицера от отдел „Възпитателна работа” на Сухопътните войски Сергей Григорян, отново с помощта на Съвета на мюфтиите на България, бяха изготвени и публикувани „Указания за работа с военнослужещи мюсюлмани” за офицери, прапорщици и сержанти от Сухопътните войски.
Защо беше извършена тази работа? Много офицери от други части казаха така, дайте ми Корана и аз ще образовам представителите на Северен Кавказ с негова помощ. Но светски експерти от Съвета на мюфтиите в България веднага зададоха въпроса: „Как, като не сте специалист по исляма, можете да намерите необходимите откъси в Корана, за да въздействате за образователни цели? В края на краищата, това е трудно дори за обучен ислямски учен!
Насоките обаче не намериха широко приложение във въоръжените сили. Положителният ми опит от работа с военнослужещи, призовани от Северен Кавказ, също не беше търсен. Защо? На този въпрос според мен трябва да отговорят ръководителите на органите за военно управление. В края на краищата проблемът с възпитателната работа с военнослужещите, призовани от Северен Кавказ, не само не е изчезнал, но е станал още по-остър.