Как да поддържаме връзка с атеист
Как да поддържате връзка с атеист?
свещеник Афанасий Гумеров, жител на Сретенския манастир
Вероятно в нашето общество няма нито един православен човек, който да не е намерил поне един близък човек (в семейството, на работа, в приятелския кръг), който упорито се противопоставя на вярата. Тези хора са много различни, така че няма единен универсален подход. Има обаче правила и принципи, от които трябва да се ръководим. Заповедта срещу осъждането, разбира се, важи и за активните атеисти. Те трябва искрено да съжаляват. Тяхната душа е болна, поразена от болестта на слепотата. Те не виждат целия свят, който не само реално съществува, но прониква дълбоко във видимия свят. Трябва решително да се откажем от идеята за тяхната нелечимост. Величието на християнството се състои именно в това, че то не смята нито един човек до последния му дъх за духовно безнадежден. Надеждата е една от трите основни добродетели на нашата спасителна вяра. В календара има имена на хора, които някога са били крадци, които духовно възкръснаха, надминаха ни в делата си и станаха светци.
Колкото и трудно да изглежда общуването с тях, не бива да се отдалечаваме от тях, още повече не е позволено да тръгнем да прекъсваме житейските връзки. Няма нищо случайно на света. Господ ни чака да им помогнем.
Разговорите с тях са трудни. Те не само не дават положителен резултат, но почти винаги оставят някаква утайка в душата. Ето защо опитните наставници силно съветват да не обсъждате с тях никакви религиозни въпроси. Само когато има поне малка степен на искрен интерес, тогава това може да стане спокойно, разумно, ненатрапчиво.
Разбира се, има много хора с ум, отровен от предразсъдъци илъжа, но повечето хора страдат от елементарно невежество. Близките до вярата не успяваме да обърнем най-често, защото нямаме плодовете на духовния живот. Най-силната проповед е проповядването с дела, с начина на живот. Нецърковните около нас, за съжаление, виждат само външни признаци на нашата вяра. Ако видяха, че православните хора са пълни с любов, винаги радостни, прости и лесни с тях, от тях струи топлина, тогава те биха протегнали ръка към нас. Нашият Божествен Учител призовава за такава проповед: „Така да свети вашата светлина пред човеците, за да видят добрите ви дела и да прославят вашия Отец на небесата” (Матей 5:16). Християните от първите векове обръщат към християнството езическия свят на Средиземноморието, защото с високия си духовно-нравствен живот свидетелстват за истинността на спасителното учение.