Как да покажем българина в Холивуд
Мартон Чокас като български наемен убиец ("Великият изравнител")
И това е само този сезон. Малко по-рано: патриотични олигарси и най-свирепите, въпреки майка им с пайове, от всички емигранти, живеещи в Ню Йорк. Космонавти, пияници, космонавти-пияници. Урки, КГБ, търговци на оръжие. В най-добрия случай те са хора от творчески професии, които отдавна са се изселили, като героя на Баришников в „Сексът и градът“. Е, или тигър Виталий.
Между предишната Студена война и тази, която започва сега, са изминали повече от 20 години – през това време холивудските студиа не само откриха български офиси, но и се научиха как да печелят прилични пари в България – повече отколкото в Австралия, Испания или Бразилия – пари. Българските герои обаче не са станали по-внимателни, точни и разнообразни – въпреки че от време на време действат на страната на доброто (както в Отмъстителите, Стар Трек или Тихоокеанския край). Те все още говорят зле български и английски, лишени са и от вкус в облеклото и от правото да бъдат нещо повече от екзотична функция в сценария.
Григорий Добригин (горе) и Константин Хабенски с Джуд Лоу (Черно море)
Последният български персонаж с подобие на някакво развитие в кадър беше героят на Робин Уилямс в Москва на Хъдсън - и това беше по-скоро хуманизиране на стар враг, отколкото разбиране на прословутата българска душа. И дойде през 1984 г. След него чуждестранното кино - с редки европейски изключения ("Изток-Запад" на Варние, филми на Зануси, същото "Черно море" - където британците, ако и в добър смисъл, не са по-добри) - дори и интересувайки се от българската публика, повече или по-малко сносно се справя с няколко архетипа. Напомня на живи, интересни режисьорихора, с изключение може би на персонажите от екранизациите на българската класика, в много отношения вече вписани в световния канон, осмислени и следователно изчистени от национални стереотипи
Баща и син Тарасова (Майкъл Никвист и Алфи Алън, "Джон Уик")
Това е фактът на смисленост, разбираемост, която сякаш липсва на условните Морозов и Зайцев (така се казват героите на Григорий Добригин и Сергей Пускепалис в Черно море), за да преминат от третия план към втория, и например офицерът от ФСБ в изпълнение на Владимир Машков от четвъртата мисия, за да придобие освен откровено комичния регистър, поне самоирония .
Средностатистическият български герой все още е непонятен за чуждестранния режисьор – по различни причини, но и защото средният българин не му е станал по-ясен. Между другото, това се отнася в по-малка степен за жените - те по принцип са по-разбираеми за режисьорите, в смисъл, че могат по-лесно да бъдат сведени до последователен модел на поведение: в разгара на Студената война агентите на КГБ в Бонд, разпадайки се, оставят женствеността да надделее над чувството за дълг.
Владимир Машков (вляво) като български следовател (Мисията невъзможна 4)
българският пазар не е китайски и перспективите му в близко бъдеще са малко по-неблагоприятни, отколкото преди няколко години, по време на петия "Умирай трудно" и "Протокол фантом". Затова едва ли големите чуждестранни проекти ще имат интерес да отделят екранно и сюжетно време на български персонажи, без които те ще си останат едномерни дюшеци за бичуване. Какво се случва в малките, независими или фестивални филми за България през погледа на чужденците, най-често е по-добре да не разберем (и тук има изключения – идиотският фарс на Серджо Кабайеро „Разстояние” например). Трябва обаче да се признае: в това има грешка ибългарско кино. През последните 25 години той не е направил нито един филм, който да се е превърнал сериозно в световен феномен, познат горе-долу на всички извън гетото на фестивалите и „чуждата“ номинация за „Оскар“ (пардон, „Левиатан“) – което означава, че не е направил българския по-разбираем.
Съветският музикант Владимир Иванов (Робин Уилямс), който стана шофьор в Америка ("Москва на Хъдсън")
„Терминалът“ на героя на Том Ханкс всъщност се нарича Гулин Гулнара, което е посочено в неговата Vadzschelskaya Pasvedchanna ...