Как да се отървем от заблудите за величие
Илюзията за величие е обратната страна на комплекса за малоценност :-)))
Едно е, когато осъзнаеш, че всички хора са повече или по-малко еднакви, но имат индивидуални характеристики.
И съвсем различно е, когато разделиш хората на "горе" и "долу".
Тогава си "над" някого, тогава логично следва, че си и под масата на хората, пред които имаш комплекс :-))))
Това е затворническа логика и вертикала - или си "под" някого, или си "над" някого.
Пробвай да я смениш с хоризонтална - ти си БЛИЗКА с всички :-)))) и приеми техните различия от теб, и те твоите.
и в какъв смисъл мегаломанията е обратната страна на комплекса за малоценност? искате да кажете, че те често се придружават?
Невъзможни са един без друг :-))))
Всички диктатори и други, които маниакално се смятат за "велики" са сериозно известни хора :-)))
Те се страхуват от: да изглеждат нелепо, да загубят власт, да променят обстоятелствата, да са по-умни от тях и т.н. и т.н.
Как да различим ефективния мениджър от дълбоко несигурния параноичен мегаломан?
Елементарно е - първият наема най-талантливите изпълнители и всички те са ПО-УМНИ и ПО-КВАЛИФИЦИРАНИ от готвача/собственика - бизнеса процъфтява. Вторият - обгражда се със сервилна сивота, лиже го ден и нощ. той абсолютно не се интересува от въпроса - основното е да запази и разшири властта :-)))))
Да, логично е, само от думите ти ми се стори, че комплекс за малоценност означава мания за величие
Можеш да кажеш и това :-))))
И това, и другото - показва позволената от индивида мисъл - има хора, които са по-лоши, и има хора, които са по-добри. И тогава той просто избира стъпало от тази стълба за себе си и има комплекс пред тези, които са на върха и презираотдолу :-)))
Вместо да ходиш с всички на едно ниво :-)))
Високото самочувствие е лошо нещо. Много често е свързано с висока критичност, самокритика и болезнено вглъбяване с размисъл.
Методите за решаване са различни. Но те често включват възможностите за когнитивно преструктуриране, т.е. оценка на това убеждение (което стои в основата), преосмисляне и превръщането му в по-гъвкава нагласа, последвано от консолидиране в нов опит и поведение.
Често психолог или психотерапевт може да помогне с това.
Струва ми се, че трябва да разширите социалния си кръг и да разберете какви хора ви заобикалят. Самочувствието не се формира само по себе си, то идва от взаимодействието (от всякакъв вид, положително или отрицателно).
И започнете да си задавате въпроси. Защо се дължи това, по-конкретно. Защо другите са по-добри от другите, с какво се различавате от другите (?)
Ако имате успех в някаква дейност или минал успех в детството (както се случва с много, че в детството те са били на преден план, а в момента във втория, тази мегаломания остава до края на живота)
Ако работите върху себе си всеки ден и напредвате, значи това е вашият вътрешен стимул и вие сте силна личност и просто сте измислили този въпрос и този проблем, както се случва в психологията.Всеки ще каже, че дори измислен проблем има нужда от решение, но вие решавате дали пречи на живота ви или не пречи.