Как да се разведа, ако съпругът е в затвора според закона на Руската федерация
Начало » Развод » Бракоразводен процес » Бракоразводен процес, ако съпругът е в затвора

В допълнение към случаите, когато семейна двойка се разпада по обичайните причини, често има ситуации, когато определени житейски обстоятелства възпрепятстват осъществяването на семейни правоотношения.
Такъв случай е съдебна присъда, която определя дългия срок на изтърпяване на присъда за един от съпрузите. Разбира се, когато човек е настанен в място за излежаване на присъда, никой няма да упражнява семейните си права. Не всяка двойка може да преживее това житейско изпитание.
Тази ситуация тласка семейството към развод.
Проблемът с развода, докато вторият съпруг е в затвора, е най-често изправен пред жените. Те трябва да направят избор - или да чакат съпруга, или да се разведат.
Условия за развод с осъдено лице
Семейният кодекс на България определя две процедури за развод. Можете да получите развод както в службата по вписванията, така и чрез съда. Но, както много пъти беше посочвано, има изключения от основното правило.
Член 19 от кодекса определя възможността за развод чрез службата по вписванията, ако съпругът е осъден повече от три години. Прекратяването става по искане на един от съпрузите.
За да се осъществи тази опростена процедура, трябва да бъдат изпълнени две важни условия:
- Влязла в сила осъдителна присъда;
- Срокът на лишаване от свобода е повече от три години.
Трябва да се помни, че разводът по опростена програма не е възможен с всички, срещу които влиза осъдителна присъда. Често престъпник е осъден на глоба, задължителен труд в полза на обществото, понякога човек не е лишен от свобода, но е малко ограничен до него.
Ако лицето е осъдено на присъда по-малка от три години, не може да се приложи бързата процедура за развод.
В този случай разводът може да се извърши по взаимно съгласие на съпрузи, които нямат деца и имуществен спор (чрез службата по вписванията) и в съда (ако има деца и има имуществен спор).
В същото време е важно да се разбере, че разводът от затворник не е задължение на втория съпруг, а само право. Следователно, ако съпрузите решат да преодолеят трудностите на раздялата, те имат право да останат в брака. Подаването на молба за опростена процедура за развод е право, а не задължение. Можете да се разведете по общия ред.
В случай, че семейна двойка реши да поддържа семейни отношения, тогава след излежаване на лишаването от свобода съпругът може безопасно да се върне в семейството. Всички права запазени. Но ако съпругата разбере, че не може да изчака съпруга си от местата за лишаване от свобода, тогава никой не може да попречи на прекратяването на семейните връзки. В този случай разводът на съпрузите ще се извърши без съгласието на осъдения.
Ред за развод с осъдено лице
Опростена процедура за прекратяване на семейни връзки се регулира от законодателството за актовете за гражданско състояние.
Опростената процедура за развод се състои от следните стъпки:
- Вторият съпруг подава заявление в службата по вписванията по местоживеене или на мястото, където са регистрирани съпрузите;
- След получаване на разписка в службата по вписванията се заплаща държавно мито от 350 рубли в най-близкия банков клон. Разписката се прехвърля в деловодството;
- За да кандидатствате, попълнете формуляра на образец № 9 (бланка може да изтеглите от тук). Заявлението трябва да посочи:
- Лични данни на всеки от развеждащите се съпрузи (име, фамилия, бащино име, дата на раждане, място на пребиваване илизадържане);
- Данни от паспорти или други документи, удостоверяващи самоличността на разведените;
- Номер на свидетелство за брак и дата на издаване;
- Органът, издал свидетелството за брак;
- Какви фамилни имена искат да запазят съпрузите след развода.

Заявлението трябва да бъде придружено от оригинал на съдебна присъда със срок повече от три години лишаване от свобода, свидетелство за брак, документ за самоличност.
Какво се случва след това:
- Службата по вписванията, която е приела заявлението в срок от не повече от три работни дни, изпраща известие до втория съпруг. Уведомлението трябва да съдържа информация за времето и мястото на прекратяване на семейните връзки;
- Съпругът, който е уведомен за приемането на молбата за развод, в срок не по-дълъг от един месец, изпраща молба до службата по вписванията с информация за това какво фамилно име оставя за себе си след развода;
- След един месец прекратяването на брака се регистрира на посоченото място. Тази процедура трябва да се проведе в личното присъствие на кандидата. Прави се подходящо вписване в регистъра на актовете и заявителят получава удостоверение за развод;
- Другият съпруг, който е в затвора, ще получи своето копие от свидетелството за развод след завръщането си от затвора.
Съдебно производство за развод с осъден
Ако осъденият съпруг не е дал съгласието си за развода, това не е причина за отказ на развод от държавния орган.
Често се случва съпругът да не е против развода, но има имуществени претенции или претенции във връзка с родителските права.
В такива случаи,Само съдът може да разведе съпрузите.
Правото на опростена процедура за развод свършва там, където започва правото на собственост и родителските права. Не се допуска нарушаване на общи граждански права.
Трудности при развода, ако съпругът е в затвора
Разводът е право на всеки съпруг. В ситуации, в които съпрузите са срещнали такива трудности, възниква въпросът дали може да има трудности при развода на затворник.
Да, могат да възникнат трудности. Както показва практиката, трудностите могат да възникнат още на етапа на събиране на материали за развод. Дори получаването на заверено копие от съдебното решение може да бъде трудно. Българските съдилища не са толкова бързи, колкото ни се иска. Освен това ще трябва да съберете голямо количество допълнителна документация.
Но най-трудният проблем е срокът на лишаване от свобода. Ако е на повече от три години, тогава ще бъде по-лесно с развод. Но ако срокът е по-малък от три години, тогава ще трябва да се разведете само чрез съда, тъй като опростената процедура не се прилага, ако присъдата е по-малка от предвидените три години.
За развод чрез съда ще трябва да извършите редица действия:
- Подгответе рекламация;
- Съберете всички документи;
- Вземете писмено становище на съпруга относно развода;
- Решаване на проблема с децата;
- Решете въпроса със собствеността;
- Участвайте в разглеждането на делото в съда и обосновете своята позиция.
За разлика от съпруга, който има право на развод по опростената процедура, ако другият съпруг е в затвора, осъденият съпруг може да се разведе само по общия ред.
Има само два начина един затворник да се разведе:
- Чрез изпращане на заявление до службата по вписванията по пощата. В същото време неговият подпис трябва да бъде заверен от главатаколония или гостуващ нотариус;
- Като се обърнете към съда. Подписът върху заявлението може да бъде заверен и от началника на колонията. Но по правило съдът приема и документи, които не са заверени, като ги удостоверява по време на разглеждането на делото.
За затворник разводът чрез службата по вписванията може да бъде издаден само ако няма спор за правото на собственост или спор за деца. По съдебен път - във всички останали случаи.
Съдебното прекратяване на брака може да бъде инициирано както от единия, така и от втория съпруг. Никой не може да ограничи достъпа до правосъдие. Процесът ще продължи както обикновено.
При започване на съдебно разтрогване на брак трябва да се има предвид, че затворникът няма да може свободно да напусне затвора и да дойде в съда. Следователно възможността за ескортирането му трябва да бъде решена предварително.
Служителите на колонията могат да се опитат да се отдръпнат от организирането на участието на затворника в съдебното заседание. Тези решения подлежат на обжалване, тъй като на всеки е гарантирано правото на достъп до правосъдие и пенитенциарната служба (ФСИН България) трябва да се грижи за реализирането на правото на правосъдие от лишените от свобода.
Освен това осъденото лице има право да упълномощи пълномощник, който да действа от името на лишения от свобода. В същото време пълномощното може да бъде заверено както от изходящ нотариус, така и от ръководителя на колонията.