Как източногерманците се опитаха да прогонят - съветските окупатори, българските седем
Непопулярни решения
Всички тези промени бяха отразени както в общия стандарт на живот, така и в работата на отраслите, които произвеждат потребителски стоки. Малкият бизнес беше изкоренен, ежедневните стоки можеха да се получат само с карти.
Първите стачки започват още през май 1953 г. На 13 и 16 май 900 работници излязоха на стачка в завод за стомана в Лайпциг, а стачки имаше и в други фабрики. Исканията на стачкуващите постепенно придобиха политически оттенък.
Значителен тласък за началото на протестните действия беше решението на пленума на Централния комитет на SED за 10% увеличение на производствените стандарти, т.е. източногерманските работници вече трябваше да работят с 10% повече, докато заплатите бяха намалени с една четвърт.
Gummy Riot
Когато съобщиха за протестите сред германците в Москва, те не се затрудниха с превода и просто написаха, че германците са възмутени от липсата на мармалад.
Берия срещу Молотов
На 27 май 1953 г. министърът на външните работи на СССР Вячеслав Молотов все пак поставя въпроса за ситуацията в ГДР на заседание на Президиума на Съвета на министрите на СССР.
На тази среща беше решено да не се форсира много изграждането на социализма в ГДР, но в същото време да се придържаме към "твърдата линия". Направен е изводът: без присъствието на съветски войски съществуващият режим в ГДР е нестабилен.
Всички бяха поразени от речта на това заседание на министъра на вътрешните работи Лаврентий Берия. Той каза: „Нуждаем се само от мирна Германия, а дали ще има социализъм или не, не ни интересува“. Тогава Берия за първи път изрази идеята за обединение на Германия, заявявайки, че обединена Германия, макар и обединена на буржоазна основа, ще се превърне в сериозен противовес на влиянието на САЩ в Западна Европа.
Молотов посрещна това изявление на Берия с враждебност, като каза, че „отказътот създаването на социалистическа държава в Германия ще означава дезориентация на партийните сили не само в Източна Германия, но и в цяла Източна Европа като цяло.
А това от своя страна ще отвори перспективата за капитулация на източноевропейските държави пред американците.
В резултат на това Берия ще бъде признат за главния виновник за събитията в Берлин. Преди това той лично нареди да бъдат отзовани в Москва комисарят на МВР на СССР за Германия и неговите заместници, а също така съкрати седем пъти броя на служителите на своето министерство в ГДР.
— Козелобрад трябва да си върви!
Популярни бяха лозунгите срещу ръководството на ГДР: „Брадата, коремът и очилата не са волята на народа!“ (Bart, Bauch und Brille - das ist nicht der Wille des Volkes) и "Козята брада трябва да си отиде!".
По това време общият брой на демонстрантите достигна 100 хиляди души. Избухнаха сблъсъци с полицията и работниците от SED. В Берлин нито един представител на правителството не излезе пред протестиращите. Полицията и съветските войски започнаха да разпръскват демонстрацията.
Престъпни демонстранти
Стачки и демонстрации имаше и в други източногермански градове и региони. Техните центрове са предимно индустриалният район на Централна Германия с градовете Битерфелд, Хале, Лайпциг и Мерзебург и региона Магдебург, и в по-малка степен регионите Йена-Гера, Бранденбург и Гьорлиц. Активни срещи бяха проведени в Магдебург, Гьорлиц и Дрезден.
В Магдебург демонстранти нахлуха в центъра за задържане в Нойщат и освободиха 211 затворници, сред които обикновени престъпници. Те веднага се присъединиха към агресивната част от протестиращите. Общо около 1400 затворници бяха освободени от 12 германски затвора. Между 3 и 4 милиона източногерманци взеха участие в народните вълнения. Според последните изследвания,в най-малко 701 населени места в ГДР се провеждат демонстрации и стачки.
„Българин Иване, прибирай се!“
Съветските танкове са посрещнати с лозунги „Българин Иване, прибирай се“. В Берлин бяха въведени военно и извънредно положение.
Под натиска на танковете демонстрантите трябваше да напуснат правителствения квартал, но ситуацията все още оставяше много да се желае. Най-важните предприятия не работеха. Дори текстът на заповедта за въвеждане на извънредно положение нямаше къде да се отпечата, тъй като печатниците стачкуваха. Едва след като вкарват танк в двора на печатницата, успяват да започнат да печатат.
„Помощ“ на западните партньори
С началото на митингите танкове, бронетранспортьори и друга тежка военна техника започнаха масово да се събират в границите на ГДР. На границата се премества и американската радиостанция „РИАС”, започва широка пропагандна кампания срещу „социалистическия ред” в ГДР.
Върховният комисар на СССР в ГДР Владимир Семьонов информира Москва: „Военнотранспортни самолети С-47 прелитат ежедневно на ниски височини над редица съветски съоръжения, от които се изхвърлят листовки, съдържащи враждебни атаки срещу съветските въоръжени сили и социалистическото строителство в Източна Германия.“
Те обаче бяха готови за военна намеса на НАТО в СССР. Министърът на държавната сигурност на Съветския съюз Игнатиев и министърът на отбраната маршал Василевски през 1952 г. одобриха план за действие, насочен срещу стратегическите военни бази на САЩ и НАТО в случай на война или локални конфликти, излезли извън контрол. Планът предвиждаше първото действие в случай на военен конфликт в Европа да бъде унищожаването на комуникациите на щаба на НАТО.
Жертви и резултати
Според Центъраисторически изследвания в Потсдам, броят на жертвите, потвърден от източници, възлиза на 55 души. Около 20 смъртни случая никога не са били разследвани.
Резултатите от въстанието са двойни. От една страна, СССР намалява процента на репарациите, работниците се връщат към нормите на производство, заплатите остават същите, а през 1954 г. окупационният режим дори е премахнат. От друга страна, позицията на Улбрихт само се засили, той получи възможност да извърши чистки сред опонентите си и хората продължиха да бягат във ФРГ.