Как мога да обжалвам съдебно решение за признаване на гражданин за некомпетентен?
Доскоро нормите на Гражданския процесуален кодекс на България не позволяваха на мнозинството граждани, признати за недееспособни, да упражнят правото си на обжалване на съдебно решение. Ако първоинстанционният съд – противно на изискванията, произтичащи от Конституцията на България – не е взел необходимите мерки за установяване на действителната способност на гражданин лично да участва в процеса, считайки за възможно да разгледа делото в негово отсъствие и, разчитайки само на медицинско заключение, не е уведомил гражданина за времето и мястото на производството, то в този случай гражданинът е научил за съдебното решение, с което е обявен за недееспособен, по правило , вече след изтичане на срока за касационно обжалване, т.к. когато решението е влязло в сила и е изпълнено. В резултат на това гражданин, който по посочените причини не е взел участие в процеса лично или чрез избрани от него представители, не може да упражни правото си на обжалване на съдебното решение, т.к. той, като лице, признато за недееспособно, вече е бил лишен от правото да упражнява самостоятелно процесуални права.
По същия начин в правоприлагащата практика се тълкува разпоредбата на клауза 2, част 1, член 379 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация, според коятонадзорнатажалба, подадена от лице, което няма право да сезира надзорния съд, се връща от съдията без разглеждане по същество. Тази разпоредба послужи като основание за отказ на гражданин, признат за юридически некомпетентен, да обжалва влязло в сила решение.
Освен това гражданин, който е пропуснал срока за касационно обжалване поради факта, че не е бил уведомен нито за разглеждането от съда на молба за обявяване на некомпетентност, нито за резултатите от него, е лишен от възможността да обжалва решениетосъд по реда на надзора и защото, в съответствие с част 2 на член 376 от Гражданския процесуален кодекс на България, съдебните решения могат да бъдат обжалвани пред съда на надзорния орган, при условие че са изчерпани другите способи за обжалване, установени от Гражданския процесуален кодекс на България.
Конституционният съд посочва, че на лице, по отношение на което е образувано производство и е постановено съдебно решение за обявяване за недееспособен, трябва да бъде осигурена възможност да приложи всички налични вътрешноправни средства за защита срещу нарушаване на права чрез неоснователно обявяване за недееспособен, включително обжалване на решението във всички предвидени от закона инстанции в системата на съдилищата с обща юрисдикция, вкл. извършване на проверка на влезли в сила съдебни решения. Като лице, участващо в делото, това право трябва да му бъде осигурено до изчерпване на всички законови процедури по обжалване на съдебни решения, вкл. в надзорна процедура, особено в случаите, когато първоинстанционният съд е разгледал делото и е признал гражданина за некомпетентен в отсъствието на самия гражданин и неговите представители. Невъзможността за обжалване на неправилно съдебно решение е нарушение на правото на съдебна защита.
Съдебно решение, което не е влязло в сила за признаване на гражданин за некомпетентен, може да бъде обжалвано чрезобжалванев съответствие с глава 39 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация. Жалба може да бъде подадена от страните (жалбоподателят, самият гражданин, по отношение на когото е постановено съдебното решение, техните представители) и други лица, участващи в делото. Правото на обжалване принадлежи на прокурора, участващ в делото, независимо от личното му присъствие в съдебното заседание на първоинстанционния съд.
Жалба (представителство) може да бъде подадена не само срещу решението на съда като цяло, но иот своя страна, например, решителна или мотивационна. В този случай въззивният съд проверява законосъобразността и валидността на решението само в обжалваната част. Съдът обаче има право да провери решението на първоинстанционния съд и то изцяло.
Апелативният съд преценява наличните по делото доказателства, както и допълнително представените доказателства. Допълнителни (нови) доказателства се приемат от апелативния съд, ако лицето, участващо в делото, е обосновало невъзможността да ги представи на първоинстанционния съд по независещи от него причини и съдът признава тези причини за основателни (част 1 на член 327 1 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация). Уважителните причини включват по-специално неоснователното отхвърляне от първоинстанционния съд на молбите на лицата, участващи в делото, за изискване, прикачване към делото, разглеждане на допълнителни (нови) писмени доказателства или молби за призоваване на свидетели, назначаване на преглед, изпращане на заповед. Допълнителни (нови) доказателства не могат да бъдат приети от съда, ако се установи, че лицето, което се позовава на тях, не ги е представило пред първоинстанционния съд, тъй като се е държало недобросъвестно и е злоупотребило с процесуалните си права.
При спазване на разпоредбите на чл. 12 Граждански процесуален кодекс България на принципа на състезателността на страните и разпоредбите на част 1 на чл. 56 от Гражданския процесуален кодекс на България задължението да докаже наличието на обстоятелства, които са попречили на лицето, което се позовава на допълнителни доказателства, да ги представи пред първоинстанционния съд, е на това лице. Лице има право да подаде искане за приемане и изследване на допълнителни доказателства, на които не се е позовало в жалбата, директно в съдебното заседание на апелативния съд.
В съответствие с част 1 и 2 на чл. 327 2 ГПК област България, ж.к.окръжните и равните съдилища са длъжни да разгледат делото по обжалване в срок не по-дълъг от два месеца.
Въз основа на резултатите от разглеждането на жалбата (представителство на прокурора), апелативният съд има право: 1) да остави без промяна решението на първоинстанционния съд, жалбата, представянето без удовлетворение; 2) да отмени или промени изцяло или частично решението на първоинстанционния съд и да вземе ново решение по делото; 3) да отмени изцяло или отчасти решението на първоинстанционния съд и да прекрати производството по делото или да остави молбата без разглеждане изцяло или отчасти; 4) оставя жалбата, представянето без разглеждане по същество, ако жалбата, представянето е подадено след изтичане на срока за обжалване и въпросът за възстановяването на този срок не е решен.
Преразглеждането на влезли в сила съдебни решения за обявяване на гражданин за некомпетентност в съдилищатана касационнатаинадзорнатаинстанции, както ипо новооткрити или нови обстоятелствасе извършва по начина, установен в глави 41, 41 и 42 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация.