Как пиша думата - Талин(н), кин
Как да напиша думата "Tallinn(n)"
Има такъв анекдот. Студентът зададе невинен въпрос на професора, например, професоре, как си слагате брадата, когато си лягате: на одеяло или под одеяло? Той отговори, че някак си не е обърнал внимание, но обеща да каже със сигурност на следващия ден. А на другия ден професор със зачервени от недоспиване очи хваща студент в коридора, хваща го за гърдите и го разтърсва: - Копеле! Цяла нощ не можах да заспя: и така, и толкова неудобно!
Така през втората година от живота ми в Естония ми се случи нещо подобно. Български и естонски се сблъскаха в главата ми до смърт и нито една от страните не иска да отстъпи - затова вече нямам спокойствие в онези моменти, когато трябва да напиша на български името на столицата на Естония. Ако пишеш с две "н" - възниква моят вътрешен принцип, според който винаги се ръководя от настоящите правила на езика, на който пиша в момента. Ако пишете от един, тогава инстинктът на естонския език, формиран в продължение на няколко години, се бунтува, силно се противопоставя на съкращаването на частицата "-linn" (аналог на българския "-grad").
Честно казано, очаквах някакви психологически трудности по този въпрос, но не мислех, че всичко ще бъде толкова лошо. Спомням си как отначало се хванах, че не съм сигурен как се изписва правилно "Led Zeppelin", след това забелязах, че гледам накриво надписа "furatsilin" на опаковката с хапчета - но всичко изглеждаше по-скоро като любопитство. Но когато разбрах, че вече няколко месеца избягвам думата "Талин (n)" в писмо, защото и двата варианта на изписване на тази дума станаха еднакво неудобни за мен - тогава стана очевидно, че всичко е отишло твърде далеч.
Като цяло, имайки предвид факта, че вътрешно чувствам, че и двата изписвания са грешни, решихвземете волево решение и се спрете на един от тях. Предвид факта, че този блог е написан на български език и е насочен предимно към българската аудитория, тук думата "Талин" ще се изписва според действащите правила на българския език - тоест с едно "н".
Вероятно трябва да навляза малко по-дълбоко в езиковите особености, за да обясня причината за мъките си на хора, които не са запознати с естонския език. Факт е, че дължината на звука в естонския език изпълнява семантична функция, подобно на тона на сричката в китайския, където фразата „ni hao ma“ („как си?“), произнесена с неправилен тон, естествено се превръща в „здравей, коне“. Точно по същия начин замяната на дълъг звук с кратък в думата "Талин" го превръща, грубо казано, от град в конюшня - което никога не е благозвучно. Подобна функция в българския език имат например сдвоените съгласни, при грешка, при която да речем "градина" преминава в "гръб". Ако се опитате да измислите аналогия с имената на градовете, тогава, например, "Волгоград" се превръща в "Вълк крадец", а от "Твер" се оказва "Врата".
Какво е смешно, в естонския език, напротив, гласът и глухостта на съгласните практически нямат смислена функция: в естонската реч почти всички съгласни се произнасят глухи. В следствие на това, например, много естонци често правят грешки в първата буква на думите "пюре" и "бюро", дошли в естонския език от български. Нито един българин няма да сгреши в думата "пюре" или "бюро" (въпреки че и тези думи не са родни за българския, строго погледнато), защото на български се чува ясно дали се пише със звучна или беззвучна буква, а на естонски и двете думи звучат беззвучно "р" и можете да запомните коя буква трябва да има в буквата, можете само да я запомните.
И накрая- малко история. Първоначално цялата тази епопея с числото "n" в името на столицата на Естония започва още по времето на СССР - и най-напред съвсем не защото естонците са някак особено обидени, че българите изписват неправилно името на столицата си. Естам през целия си живот не се интересуваше как тези диви венди пишат естонските топоними на тяхната варварска кирилица. Проблемите започват едва когато се оказва, че картографи от цял свят, работещи на територията на СССР, вземат за основа издадените в СССР карти на български език и без колебание преправят българския правопис на естонските топоними от кирилица обратно на латиница. В резултат на това Естония започна да се появява на картите по целия свят със столица в град, наречен "Талин" - но това вече не се харесваше на естонците. Едно нещо е, когато всяка конкретна страна приспособява името към особеностите на своя език - например, няма оплаквания срещу същите литовци за писане на "Talinas", поради факта, че двойните съгласни са граматически невъзможни в литовския език - и друго нещо, когато дисонантна версия на топонима се възпроизвежда по целия свят. В резултат на това естонците през 1989 г. прокарват промяна в правилата на българския език, според които "Талин" се пише с две "н". Което обаче няколко години по-късно, след разпадането на СССР, беше отменено поради загуба на актуалност.