Как Провидението Божие пази българския Атон
Разказано от йеромонах Кирион (Олховик), антипросоп на Пантелеймоновия манастир на Атон
Българската атонска традиция е неразделна част от наследството на Света гора като вселенска православна съкровищница, създадена от монах Атанасий Атонски и император Никифор Фока като всеправославен център на духовността.
Византийската империя вече не съществува, но Атон все още обединява православните народи в Христос, обединява живота им с идеалите на духовността и благочестието. Както Света гора е отломка от Света Византия, така и българският манастир "Св. Пантелеймон" на Атон е последното кътче от Света Рус, което допринася за укрепването на духовните връзки между различни части на разпокъсания днес български свят. В нашия манастир българи, украинци, беларуси, молдовци и други народи се трудят като братя в Христа, а поклонници от различни славянски страни идват тук като у дома си. Българският Святогорски манастир е училище за героизъм и благочестие за всички народи, които споделят духовните ценности на историческата Света Рус.
Ние не се отделяме от другите братства на Атон. Може да се каже, че цялото братство на Света гора живее като едно голямо монашеско семейство, нямаме специални разделения. Освен ако не е очевидно: българите се различават по характер например от гърците. Естествено, те имат своя собствена идентичност, характеристики на служба, навици - това оставя своя отпечатък върху подреждането на монашеския живот. Следователно не можете сляпо да копирате нищо - както понякога се случва, хората идват на Атон „да натрупат опит“ и започват да възприемат буквално всичко. За какво? Навсякъде си има традиции. Всеки народ има свой духовен потенциал. Внасяме нещо свое.
Българският Атон винаги е имал свое лице. Преди икони се изпращаха из цяла БългарияБългарска светогорска писменост. Те са уникални и не могат да бъдат сбъркани с други. Те бяха изпратени много преди добре познатите събития от началото на 20 век. Но тези икони, като благословия от Света гора Атон, са били специално пазени от вярващите дори в атеистични времена. Сега ние, пътувайки из историческа Рус със светата глава на монах Силуан Атонски, ги видяхме в почти всички реставрирани църкви и манастири: Иверската икона, Бързослушителя, Лечителя Пантелеймон и други светци - тези образи на българо-атонската писменост веднага се разпознават. Също така и църковни мелодии – съхранили сме в Пантелеймоновия манастир, а някои вече са възстановени от тези, които са били още при старец Силуан. Много поклонници идват при нас и дори от други атонски манастири идват, за да попият духа, да усетят премерения начин на живот на нашия манастир.
В исторически план българският Атон включва: древната българска лавра на Пресвета Богородица, известна като манастира Ксилургу (X-XII в.); древният манастир Св. Пантелеймон, по-известен като Нагорни или Стари Русик (през 1169–1790 г. има статут на официален български Святогорски манастир); и накрая, сегашния Крайбрежен манастир Св. Пантелеймон. Манастирът Богородица Ксилургу и Стари Русик днес са скитовете на манастира Св. Пантелеймон.
През 20 век българските атончани са откъснати от родината си, от България не идва помощ на Света гора, поклонничеството спира, нови монаси не идват. Българското монашество на Света Гора Атон беше числено обедняло. Така дори Андреевският и Илийският скитове, многобройните килии и каливи на българите на Атон бяха празни и рухнали. Пантелеймоновият манастир също запада. Той вече не се поддържаше от 2000 жители, както беше преди революцията, имаше около дузинанемощни стари хора.
Но точно през този период на угасване Божието Провидение издига като светилник кроткото слово на св. Силуан Атонски, неговото писмено наследство съдържа пълнотата и дълбочината на българската атонска традиция. Както отбелязва архимандрит Софроний (Сахаров), който разкри трудовете му на целия свят, монах Силуан не е бил ученик на един определен старец, а е възпитан от цялата атмосфера, от целия начин на монашеско ежедневие, което без съмнение може да се нарече аскетическата школа на българския Атон, чието приемство започва от богоносния старец Арсений и неговите ученици старците Йероним и Макарий. .
Свети Силуан споменава в своите писания за много подвижници от манастира "Св. Пантелеймон", които са имали незаличимо влияние върху духовното му израстване като атонски подвижник. Йерошиммонах Йероним (Соломенцев), велик старец на Българския Атон, веднъж каза, че в Пантелеймоновия манастир, с Божията благодат, се е образувала чиста общност, достатъчна за възпитание на боголюбиви души до степента на Христовата възраст.