Как се обяснява, че цигулката развива ума и въображението - Анна Благая
Свиренето на цигулка (особено виртуозно, свързано със сложната техника на лявата ръка) разкрива творчески способности в човек, които след това могат да бъдат приложени във всеки бизнес. Цигулката дава на човек мощно въображение и гъвкавост на ума, повишава способността за творчески прозрения, развива интуицията.
Това не е мистика, този факт е научно обяснен.
Факт е, че когато свирим нещо виртуозно на цигулка (нещо от Паганини, например), ние правим много бързи, точни движения с пръстите на лявата си ръка.
Междувременно всеки психолог или биолог ще ви потвърди, че ако човек развива пръсти всеки ден, развива фини двигателни умения, това пряко ще повлияе на функционирането на мозъка, ще ускори процесите, протичащи в мозъка. И има една тънкост. Дясната ръка активира работата на лявото полукълбо на мозъка (отговорно за логическите способности): по-добре е да я тренирате за математици и всички хора, свързани с точните науки. А лявата ръка е свързана с дясното полукълбо, чиято „специализация“ е фигуративно, творческо мислене, въображение, интуиция, способност за намиране на неочаквани брилянтни решения във всички житейски ситуации, да не говорим за изкуството.
Спортните психолози са наясно с тази особеност на човешкото тяло и я използват при подготовката на олимпийски шампиони. Например в книгата на спортния психолог Р. Загайнов „Проклятието на професията” се разказва за шахматистка, която специално се подготвяла преди отговорен мач – свивала и разтискала пръстите на дясната си ръка, за да активира работата на лявото полукълбо на мозъка.
И така, нашата техника за лява ръка, всички тези пасажи, двойни ноти и други неща, които могат да бъдат намерени във виртуозната музика за цигулка -изключително полезно нещо. Те не са само за творческо удоволствие. Те са, за да дадат на мозъка „ускорение“, да дадат на играча „магически“ или „мистични“ способности, както биха казали няколко века по-рано.
Вероятно от това произтичат множество митове и легенди за „вълшебната“ цигулка. Оттук и общата, вредна и неправилна идея, че уж виртуозните цигулари (същият Паганини е ярък пример) са по някакъв начин свързани с неземни сили. Повече за това обаче по-късно.