Как се пише "далече"

1. Наречия, образувани с помощта на представки от наречия, например: навън, съвсем, досега, напразно, напразно, отвън, завинаги, утре, наполовина, съвсем, завинаги, отсега нататък, завчера, до сега, сега, по-рано, вдругиден.

Забележка. Продължително изписаните наречия, образувани с помощта на префикси от наречия, трябва да се разграничават от комбинации от предлози върху и преди с неизменни думи, използвани в значението на съществителни, например. до утре, за утре (срв.: разделиха се утре и отложиха работата за утре), за вчера, за днес, за после, за после, за добро, за отлично; може би, съвсем не, с гръм и трясък.

2. Наречия, образувани от прилагателни и включващи (а) пълни форми или (б) кратки форми на прилагателни (включително стари и вече остарели), напр.:

а) на живо, твърдо, нахално, за първи път, близо, направо, разпръснато, ръкопашно, ръчно, тихомълком, празно, направо, предварително, често, безплатно, директно, прибързано, чисто;

Забележка 1. Отделно, наречните комбинации се пишат отстрани, от света, отзад, при равни условия, общо; отделното изписване на наречни комбинации на открито и като цяло се определя от правилото на § 137, параграф 3.

Забележка 2. Правописът с тире на наречия с префикс in-, образуван от прилагателни (тип по нов начин), се определя от правилото на § 138, параграф 2.

б) двойно (срв. двойно), накратко (срв. кратко), съвсем, надясно, изобщо, тъмно (но: от тъмно до тъмно, виж § 137, параграф 4), сухо, в същото време, лесно, отдавна, леко, чисто, за дълго време, напразно, прибързано, наляво, надясно, сляпо, съвсем, пиян, отново, отново.

3. Наречия, образувани от местоименни думи, например: с всички сили, изобщо, за добро, напълно, тогава, защо, защото, защо, оттам, тогава, защото, колко, защо,следователно, следователно.

Забележка. Освен това относно правописа на думите вижте § 140, параграф 2.

4. Наречия, образувани с помощта на представки в, на от сборни числа, например: два пъти, три пъти, четири пъти, десет пъти, двама, три, двама, три, четири, десет.

Забележка. Отделно се пишат комбинации от предлога според сборни числителни, например: две, три, пет.

5. Наречия с първа част наполовина, напр.: с половин уста (гледай), с половин уста, с половин уста, с половин уста (свири, язди, танцувай), с половин уста, с половин уста, с половин уста, с половин уста, с половин уста (слушай), с половин цена; полуотворен, полупиян, полупълен.

Забележка. Отделно се пишат: а) комбинации от предлога в и сложна дума с първата част на пода и втората част - името на мерната единица, например: половин метър висок, половин тон с тегло, половин аршин широк; б) комбинации, указващи време, като например в един и половина (да се срещнем), в единадесет и половина (да дойдем).

6. Наречия с пространствени и времеви значения, в които префиксът се комбинира с формите на съществителните отгоре, отдолу, отпред, отзад, отстрани, височина, дълбочина, разстояние, близо, ширина, век, начало, например: нагоре, нагоре, нагоре, нагоре, нагоре, нагоре, нагоре, над, над, над; долу, долу, долу, долу, долу, долу, долу; напред (и отпред, отпред, отпред), напред, напред; гръб (и гръб, гръб, зад, отзад), гръб; настрани, настрани, настрани (но: един до друг, виж § 137, параграф 1; един до друг, виж § 137, параграф 4), настрани; нагоре нагоре; дълбоко в; далече, далече, далече, далече, далече; близо до; в ширина; завинаги, завинаги, завинаги, завинаги, завинаги, завинаги, завинаги (но: в (на) завинаги и завинаги, в (на) завинаги и завинаги; от век на век, вижте § 137, параграф 4); отначало, отначало, отначало, отначало.

Някои от тези наречия могат да се използват като предлози сродова форма. стр., например. корниз в горната част на стената, бележка под линия в долната част на страницата, околностите се виждат ясно отгоре на хълма, пикник близо до езерото, стойте отстрани на масата.

Забележка към параграфите. 1, 2, 3, 6. Необходимо е да се прави разлика между наречия, които се пишат заедно и съвпадащи с тях в буквален състав, но отделно написани комбинации от предлози с думи от други части на речта (съществителни, прилагателни, наречия, местоимения). Контекстът играе голяма роля в това разграничение. Именно в контекста се разкрива истинското значение и типичните синтактични връзки на думите от различни части на речта. ср следните двойки примери: остави завинаги (наречие, отговаря на въпроса „как?“) - отнася се за много стари данни (предлог na, отнасящ се до съществителното данни, + наречие напълно, отнасящо се до прилагателното стар и образуващо фраза с него); говорете директно с някого - отидете на прав път; действайте съвместно с някого - считайте две посещения за едно; изненадан, после се засмя (наречие, отговаря на въпроса „кога?“) - зад тази къща вече има полета (предлог за + местоимение тези); в началото (наречие, отговаря на въпроса „кога?“), всички се интересуваха - в началото на пътуването всички се шегуваха оживено (предлог в + съществително, образувайки фраза с дума, зависима от него); погледнете нагоре - камъни паднаха от скалата върху горната част на вагона; в далечината се вижда гора - в далечината, скрита от мъгла; поглед в далечината - надникнете в далечината на степите; да се разпространи дълбоко и широко - да се вникне в дълбините, в същината на проблема. В зависимост от разбирането на текста писателят може да избере както продължително, така и отделно изписване в такива случаи, например: гмурнете се дълбоко (в дълбините) на океана, отидете дълбоко (в дълбините) на гората, гнездете на върха (на върха) на дървото.

1. Наречия, образувани с помощта на префикси от наречия, например: отвън,съвсем, досега, за нищо, напразно, отвън, завинаги, утре, наполовина, напълно, завинаги, отсега нататък, завчера, досега, сега, по-рано, вдругиден.

Забележка. Продължително изписаните наречия, образувани с помощта на префикси от наречия, трябва да се разграничават от комбинации от предлози върху и преди с неизменни думи, използвани в значението на съществителни, например. до утре, за утре (срв.: разделиха се утре и отложиха работата за утре), за вчера, за днес, за после, за после, за добро, за отлично; може би, съвсем не, с гръм и трясък.

2. Наречия, образувани от прилагателни и включващи (а) пълни форми или (б) кратки форми на прилагателни (включително стари и вече остарели), напр.:

а) на живо, твърдо, нахално, за първи път, близо, направо, разпръснато, ръкопашно, ръчно, тихомълком, празно, направо, предварително, често, безплатно, директно, прибързано, чисто;

Забележка 1. Отделно, наречните комбинации се пишат отстрани, от света, отзад, при равни условия, общо; отделното изписване на наречни комбинации на открито и като цяло се определя от правилото на § 137, параграф 3.

Забележка 2. Правописът с тире на наречия с префикс in-, образуван от прилагателни (тип по нов начин), се определя от правилото на § 138, параграф 2.

б) двойно (срв. двойно), накратко (срв. кратко), съвсем, надясно, изобщо, тъмно (но: от тъмно до тъмно, виж § 137, параграф 4), сухо, в същото време, лесно, отдавна, леко, чисто, за дълго време, напразно, прибързано, наляво, надясно, сляпо, съвсем, пиян, отново, отново.

3. Наречия, образувани от местоименни думи, например: с всички сили, изобщо, изобщо, напълно, тогава, защо, защото, защо, оттам, тогава, защото, колко, защо, следователно, затова.

Забележка. Освен това относно правописа на думите вижте § 140,т.2.

4. Наречия, образувани с помощта на представки в, на от сборни числа, например: два пъти, три пъти, четири пъти, десет пъти, двама, три, двама, три, четири, десет.

Забележка. Отделно се пишат комбинации от предлога според сборни числителни, например: две, три, пет.

5. Наречия с първа част наполовина, напр.: с половин уста (гледай), с половин уста, с половин уста, с половин уста (свири, язди, танцувай), с половин уста, с половин уста, с половин уста, с половин уста, с половин уста (слушай), с половин цена; полуотворен, полупиян, полупълен.

Забележка. Отделно се пишат: а) комбинации от предлога в и сложна дума с първата част на пода и втората част - името на мерната единица, например: половин метър висок, половин тон с тегло, половин аршин широк; б) комбинации, указващи време, като например в един и половина (да се срещнем), в единадесет и половина (да дойдем).

6. Наречия с пространствени и времеви значения, в които префиксът се комбинира с формите на съществителните отгоре, отдолу, отпред, отзад, отстрани, височина, дълбочина, разстояние, близо, ширина, век, начало, например: нагоре, нагоре, нагоре, нагоре, нагоре, нагоре, нагоре, над, над, над; долу, долу, долу, долу, долу, долу, долу; напред (и отпред, отпред, отпред), напред, напред; гръб (и гръб, гръб, зад, отзад), гръб; настрани, настрани, настрани (но: един до друг, виж § 137, параграф 1; един до друг, виж § 137, параграф 4), настрани; нагоре нагоре; дълбоко в; далече, далече, далече, далече, далече; близо до; в ширина; завинаги, завинаги, завинаги, завинаги, завинаги, завинаги, завинаги (но: в (на) завинаги и завинаги, в (на) завинаги и завинаги; от век на век, вижте § 137, параграф 4); отначало, отначало, отначало, отначало.

Някои от тези наречия могат да се използват като предлози с формата за род. стр., например. корниз в горната част на стената, бележка под линия в долната част на страницата, върха на хълма кладенецвидима околност, пикник близо до езерото, стойте отстрани на масата.

Забележка към параграфите. 1, 2, 3, 6. Необходимо е да се прави разлика между наречия, които се пишат заедно и съвпадащи с тях в буквален състав, но отделно написани комбинации от предлози с думи от други части на речта (съществителни, прилагателни, наречия, местоимения). Контекстът играе голяма роля в това разграничение. Именно в контекста се разкрива истинското значение и типичните синтактични връзки на думите от различни части на речта. ср следните двойки примери: остави завинаги (наречие, отговаря на въпроса „как?“) - отнася се за много стари данни (предлог na, отнасящ се до съществителното данни, + наречие напълно, отнасящо се до прилагателното стар и образуващо фраза с него); говорете директно с някого - отидете на прав път; действайте съвместно с някого - считайте две посещения за едно; изненадан, после се засмя (наречие, отговаря на въпроса „кога?“) - зад тази къща вече има полета (предлог за + местоимение тези); в началото (наречие, отговаря на въпроса „кога?“), всички се интересуваха - в началото на пътуването всички се шегуваха оживено (предлог в + съществително, образувайки фраза с дума, зависима от него); погледнете нагоре - камъни паднаха от скалата върху горната част на вагона; в далечината се вижда гора - в далечината, скрита от мъгла; поглед в далечината - надникнете в далечината на степите; да се разпространи дълбоко и широко - да се вникне в дълбините, в същината на проблема. В зависимост от разбирането на текста писателят може да избере както продължително, така и отделно изписване в такива случаи, например: гмурнете се дълбоко (в дълбините) на океана, отидете дълбоко (в дълбините) на гората, гнездете на върха (на върха) на дървото.